![Обект № 522 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/0/646103-download.jpg)
Обект № 522 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #8
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-022-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво?
— Йоргенсен каза, че сега, след като книгата е у нас, ние също сме заразени. Отрежи я.
Купър сви рамене и погледна Райм, който смяташе идеята за абсурдна. Амелия Сакс обаче не се плашеше лесно, затова той кимна:
— Добре, отрежи я. Само отбележи в картона за съхранение на вещественото доказателство: „Устройство — обезвредено".
Изразът обикновено се използваше за взривни устройства и огнестрелни оръжия.
Райм загуби интерес към радиочестотния чип. Вдигна очи към колегите си.
— Добре. След като не можем да се свържем с него, да помислим… Хайде, хора. Давайте смело. Искам предположения! Имаме престъпник, който събира всякаква информация за хората. Как? Той знае всичко за невинните хора, които уличава за своите престъпления. Рибарска корда, кухненски ножове, пяна за бръснене, изкуствен тор, презервативи, тиксо, въже, бира. Има най-малко четирима убити и четирима обвинени. Не може да следи всички, не прониква в домовете им.
— Може би работи в някой хипермаркет — предположи Купър.
— Да, Леон е купил част от нещата в „Хоум Депоу"… но там не продават презервативи и чиле.
— Може би Пет-двайсет и две работи за някоя фирма за кредитни карти — намеси се Пуласки. — Така вижда какво купуват хората.
— Добро предположение, новобранец. Но жертвите сигурно са платили в брой за някои неща.
Неочаквано Том направи по-добро предположение. Извади ключовете си.
— Мел спомена картите за намаление. — Показа няколко малки пластмасови карти на ключодържателя си, една от „Ей анд Пи" и една от „Фууд Емпориъм". — Показвам картата пред четящото устройство и получавам намаление. Дори да платя в брой, в магазина пак знаят какво съм купил.
— Добре — похвали го Райм. — Но с какво ни помага това? Жертвите са пазарували в десетина различни магазини.
— Аха.
Райм погледна Сакс, която гледаше таблиците и леко се усмихваше.
— Мисля, че се досещам — заяви тя.
— Какво? — попита Райм, като очакваше да чуе находчиво обяснение, свързано с някой основен принцип от криминалистиката.
— Обувките — каза тя. — Отговорът е в обувките.
15
— Той не знае просто какво по принцип купуват хората — обясни тя. — Знае точно какво купуват. Виж три от престъпленията. Случаят с братовчед ти, убийството на Майра Уайнбърг и кражбата на монети. Пет-двайсет и две не е знаел просто какъв модел обувки носи изкупителната жертва. Знаел е номера.
— Добре. Разбери откъде Леон Уилямс и Артър са си купили обувките.
След кратък разговор с Джуди Райм и после с Уилямс узнаха, че обувките са били купени с пощенска поръчка — едните по каталог, другите по Интернет, но и двата чифта директно от производителя.
— Добре — каза Райм, — да изберем едната фирма, да се обадим и да разберем как стават поръчките. Изберете ези или тура.
Хвърлиха монета и „Шуър-трак" спечелиха. Четири телефонни обаждания бяха достатъчни, за да се свържат с някого от ръководството — президента и изпълнителен директор на фирмата.
Като фон се чуваше плискане на вода и детски смях.
— Престъпление ли? — неуверено попита бизнесменът.
— Не е свързано пряко с вас — успокои го Райм. — Един от вашите продукти е веществено доказателство.
— Да не е нещо като онзи тип, който се опита да взриви самолет с бомба, скрита в обувката му?
Човекът замълча, сякаш се опасяваше да не е нарушил закона за държавната тайна с това изявление.
Райм му обясни ситуацията — как убиецът събира лични данни за жертвите, включително подробности за обувките „Шуър-трак", „Олтън" на Артър Райм или „Бас" в третия случай.
— Снабдявате ли магазини за продажби на дребно?
— Не. Продаваме само по Интернет.
— Обменяте ли информация с конкурентите си? Информация за клиентите?
Бизнесменът замълча.
— Ало? — нетърпеливо изръмжа Райм.
— О, не можем да обменяме информация. Това би било нарушение на противотръстовото законодателство.
— Добре, как тогава някой се е добрал до информация за клиентите на „Шуър-трак"?
— Това е сложен въпрос.
Райм се намръщи.
— Господине, този човек е убиец и изнасилвач — намеси се Сакс. — Хрумва ли ви нещо, което би могло да обясни как е получил данните за клиентите ви?
— Не.
Лон Селито избоботи:
— Тогава ще вземем съдебна заповед и ще проучим архива ви.
Не беше най-деликатният подход, който Райм би избрал, но свърши работа.
— Чакайте, чакайте, чакайте — запелтечи бизнесменът.