Богиня [bg]

– Нямах намерение да споря с теб пред семейството там. За това, че Орион е Щитът – продължи тя.

– Всичко е наред. Ти просто изтъкваше добър довод – каза той, знаейки, че тя може да долови истината в думите му. Новият талант на Хелън като Търсач на истината правеше нещата между двама им едновременно по-лесни и по-трудни. Той не можеше да я излъже никога повече, дори не и за да я предпази. Не че лъжите някога я бяха опазвали. Лукас се запита за миг дали някога изобщо я беше предпазвал. – Въпреки това все още мисля, че Орион е Щитът.

– Но аз нямам нужда от Щит. Никога не съм имала – каза тя, сякаш четеше мислите му. С всички тези нови неща, които бе способна да прави, Лукас не би пренебрегнал възможността за телепатични способности.

– Не. Предполагам, че не – съгласи се той. Нещо в това още го безпокоеше. Хелън винаги е била най-силната, така че от какво точно я „защитаваше“ Щитът?

– Може би Орион е Любовникът. Той е син на Афродита – предположи Хелън, обмисляйки и тази възможност.

Имаше логика. И макар да бе убийствено да си го мисли, Лукас беше почти сигурен, че сега Орион е истинският любим на Хелън. Но независимо колко разбъркани бяха всички знаци за различните роли, Лукас знаеше по-добре.

– Орион не е Любовникът.

– Откъде знаеш?

– Тази роля вече е заета.

Хелън го погледна, с красивите си различни очи, плувнали в разкаяние и – отчаяно се надяваше Лукас – не и съжаление.

– Знаеш ли... всички тези нови таланти, които имам... – Гласът й потрепна. – Единият от тях е контролирането на сърцата.

– Спомена го.

– Мога да прогоня любовта ти към мен – предложи тя със слаб глас.

– А после какво?

Челото на Хелън се сбърчи, сякаш беше объркана от въпроса му.

– Ами, после можеш да продължиш с живота си. Въпреки това ще трябва да стоим далече един от друг.

– Това го пробвахме вече, забрави ли? – каза Лукас с крива усмивка. – Не се получи.

Той не се съмняваше, че Хелън може да заличи любовта му към нея, но знаеше също и че само ще се влюби в нея отново следващия път, когато спре поглед върху нея. За него нямаше „продължаване нататък“. Независимо какво друго правеше в живота си, любовта му към Хелън щеше винаги да го определя. Той беше Любовникът.

– Моля те, Лукас. Искам да направя това по-лесно за теб – каза тя тихо, със сведена глава.

– Тогава спри да говориш глупости. – Той закачливо побутна рамото й със своето, докато тя заряза измъченото изражение и се усмихна. – Обсъждали сме това дузина пъти. Нищо няма да промени чувствата ми към теб.

Тя най-сетне срещна погледа му и кимна тъжно, приемайки онова, което можеше да долови в гласа му – истината.

– Значи, може би Орион е Героят? – попита тя, опитвайки се да смени темата с нещо по-плодотворно.

– Хектор – отвърна Лукас веднага, като поклати глава.

– Вярно. Това е лесно – каза Хелън, като завъртя леко очи. – Освен ако Хектор не е Воинът?

– Воинът се присъединява към битката последен, а Хектор никога в живота си не е закъснявал за битка. Бих се обзаложил на кажи-речи всичко, че Хектор е Героят, а Орион е Щитът.