Богиня [bg]

– Винаги съществува повече от едно тълкувание – обади се Орион от прага. Всички се обърнаха да го погледнат, докато влизаше. – Приемете го. Богините на Съдбата говорят със загадки, защото не знаят за какво, по дяволите, говорят. Ако знаеха, щяха да кажат нещо директно от рода на: „Орион е Тиранинът и иска да ви изяде мозъците за закуска“ или нещо такова.

Раменете на Хектор заподскачаха нагоре-надолу в безмълвен смях. Лукас извърна глава и се опита да потуши един изблик на смях, но допусна грешката да улови погледа на Джейсън.

– Тиранинът-зомби – прошепна Джейсън на Лукас, с лице, почервеняло от потиснат смях.

– Веселата смърт – прошепна Лукас в отговор, като се ухили. Очевидно това беше някаква тайна шега между момчетата Делос, защото и тримата избухнаха в смях.

– Стига лигавщини – каза Палас, като закрачи гневно към вратата. Спря и се обърна. – Коя част от „да срине до основи всички градове на простосмъртните“ не разбирате? Всички бяхме предупредени какво е заложено на карта тук, и не само за Потомците. Не искам аз да съм човекът, който е стоял безучастно и е позволил на тиранин, по-лош от Сталин или Хитлер, да остане безнаказан, защото е изглеждал такъв свестен тип, когато съм го срещнал. – Той погледна право към Орион, а после обратно към всички останали. Вече никой не се смееше. – А вие?

– Ариадна – повика я тихо Мат по коридора на горния етаж.

Ариадна спря пред вратата на спалнята си и хвърли поглед назад към него, вдигайки пръст да го предупреди да я изчака на мястото си. Ослуша се за баща си, братята и братовчед си, но не беше необходимо. Мат можеше да чуе всички мъже Делос, можеше да почувства дори пулса им, туптящ във въздуха, и знаеше, че са заети другаде. Но Ариадна не знаеше това, а той още не знаеше как да й го обясни. След като се ослуша по-продължително, отколкото беше нужно на Мат, Ариадна най-после изглеждаше удовлетворена.

– Влизай – прошепна тя, правейки му знак да я последва в стаята. Той влезе неуверено, заставайки насред спалнята й, докато тя прехвърляше дрехи от една мебел на друга, без дори да й хрумне да прибере нещо в скрина си.

Винаги си е била повлекана. Прекарах половината война да разчиствам след нея, спомни си новата част от Мат. Най-лошата робиня на света.

Мат тръсна глава и се опита да изблъска другото съзнание, което непрекъснато изникваше неканено, точно както се опитваше да потисне прилива на близост и нежност, които чувстваше към момичето.

Леглото й беше само на няколко крачки разстояние. Част от него никога не беше лягала до нея, а друга част беше прекарала десет години, спейки до нея – до нея и никоя друга до деня на смъртта му. Ръцете го боляха от копнеж да посегне и да я докосне отново за първи път, затова ги напъха в джобовете си. Обърна глава и се загледа в стената, докато тя мяташе нещо копринено и поръбено с дантела в дрешника си.