Богиня [bg]

Атланта не се страхуваше, макар да знаеше, че извън стената тя и майка й са в смъртна опасност. Елена се усмихна гордо на смелата си дъщеря и се промъкна през спящия обсаден лагер. Спряха при една от най-големите шатри и подсвирнаха тихичко на входа.

Миг по-късно една жена, която изглеждаше точно като Ариадна, се появи и обгърна предрешените майка и дъщеря в топла прегръдка.

– Бризеида – тихо каза Елена на жената. Етървите си размениха топли целувки по двете бузи.

– Няма много време за гостуване – каза Бризеида, докато въвеждаше Елена и Атланта в палатката. – Ахил ще се върне скоро.

– Има лесно решение за това. Такова, което ни позволява да прекарваме заедно толкова време, колкото пожелаем – отвърна Елена с подсказващ тон, като остави да се появи истинското й лице.

– Не започвай – предупреди Бризеида. – Няма да го напусна.

— Знам. — Елена пусна Атланта на земята и й даде дървена фигурка, с която да си играе, а после подаде на Бризеида вързопа с храна. — Мислила ли си какво ще стане, когато Ахил се присъедини отново към бойните редици?

— Може никога да не се присъедини към тях. Той презира Агамемнон и отказва да изпълнява повече заповедите му.

— Не е прекосил морето с армията си ей така, за нищо, Бризеида.

— Давам си сметка за това. — Очите на Бризеида искряха от гняв. – Но сега е различен. Каза ми, че няма повод за вражда с брат ми.

— Няма значение дали има вражда с Хектор, или не. Това е война. Не оставяй любовта ти към Ахил да те заслепи.

– Не съм. – Бризеида извърна поглед. — Но знам от коя страна на стената съм.

– А от коя страна на войната? А тя? — изрече Елена с тих умолителен тон, като посочи към Атланта. Видя очите на Бризеида да се разширяват от тревога и разбра, че рискът да доведе Атланта си е струвал дори само по тази причина. Елена изтъкна доводите си, докато имаше шанс: — Ахил дойде тук да убие Тиранина. Това беше доводът на Агамемнон, който го убеди да се бие.

– Атланта няма никаква причина да се бои от него, кълна се – каза Бризеида, като погледна закрилнически надолу към Атланта. – Той никога не би убил дете. Не го познаваш.

Двете етърви се погледнаха гневно. Единственият звук в шатрата идваше от Атланта, която шепнеше на куклата си.

– Харесва ли ти красивата градина, която направих? Слънцето никога не прежуря и пчелите никога не жилят, а камъчетата никога не ти влизат в сандалите — гукаше Атланта, напълно вглъбена в играта си.

Елена завъртя развеселено очи и прошепна на Бризеида:

– По цял ден си представя съвършен свят, където никой не страда. Не е ли ужасяваща?

Бризеида отново извърна поглед и лицето й посърна от мрачни мисли:

– Добре е, че се е родила момиче. Сега никой не подозира, че тя е Тиранинът. Не и наистина.

– Тогава защо Ахил остава тук, въпреки че войниците му гладуват? – попита Елена отчаяно. Бризеида нямаше отговор. – Сестро, вярвам ти, когато казваш, че той никога не би убил дете. Ахил е човек с дълбоко вкоренени принципи – принципи, които го доведоха в Троя. Някога мислила ли си, че да отърве света от Тиранина е толкова важно за него, че може да е готов първо да я изчака да порасне, преди да я убие?