Богиня [bg]

– Мислех, че си се прибрала у дома – каза Лукас след кратка пауза.

– Не съм била там от дни – отвърна Хелън, взирайки се жадно в него. – Искам да кажа, защо да си правя труда, когато всички са тук?

– И идват още – каза той, като се намръщи внезапно.

Хелън кимна:

– Срещата на Династиите. Обади ли се на...

– Орион? Да – потвърди Лукас, довършвайки изречението й. – Чака ни в библиотеката.

– Колко е часът? – попита Хелън и надзърна, примигвайки, към полегатата светлина, нахлуваща в един прозорец наблизо.

– Минава два. – Той се засмя на шокираното изражение върху лицето на Хелън. – Ще дойдеш ли при нас долу? – попита, като мина покрай нея и се отправи към стълбището. – Трябва да направим планове.

– Дай ми само минутка – каза Хелън, като посочи измачканите си дрехи и разчорлената коса.

– Не бързай – каза Лукас. Докато минаваше край нея надолу по коридора, той се наведе, прокарвайки длан нагоре по ръката й. Голямата му длан погълна всяка извивка от крехките й мускули, обгръщайки ги един по един и оставяйки пътечка от настръхнала кожа и изправени косъмчета. Допирът на кожата му върху нейната беше толкова топъл, че тя потръпна, когато топлината му се отдръпна – което се случи твърде бързо.

Хелън надникна първо да види баща си. Джери все още спеше дълбоко, но дори застанала над него, тя чуваше как сърцето му бие силно и равномерно. Изглеждаше, сякаш е в друг свят, мирен свят, който не му се искаше да напусне. Хелън не знаеше дали е така, но се надяваше, че ако Джери просто спи, Морфей бди над него.

Изтича до банята, съумявайки да изпревари Ариадна и Анди под душа, преди да са се измъкнали от леглото. Стрелна се вътре преди дори да започнат да драскат по вратата и я затвори зад гърба си с доволна усмивка.

Пусна крана и започна да смъква дрехите си с все още ярко горящия спомен за дланта на Лукас върху ръката си. Бързо взе душ. Докато се подсушаваше с кърпа, една друга случайна среща в друг тъмен коридор, преди столетия, се раздипли в ума й като парата, издигаща се от белите плочки.

Ланселот отсъстваше от Камелот от много месеци.

Варварите – едри, руси нашественици от обвита в ледове земя – създаваха доста работа на Рицарите на Кръглата маса. Бащата на Гуинивиър се беше сражавал с варварите цял живот, както и баща му преди него. Сега, когато женитбата между Гуинивиър и Артур бе уредена, поклонниците на дракона и вълка от заснежения свят бяха проблем на Артур и следователно проблем на всеки рицар, заклел се да му служи, в Британия. Ако островният дом на Гуинивиър трябваше да оцелее, то варварското нашествие трябваше да бъде спряно или всеки, роден в Британия, щеше да бъде убит, преди да изтече годината.