![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
Тръгна напряко, но беше толкова разстроена, че загуби пътя и трябваше да се изкачи по една стена, обрасла с тръни и храсти. Шипките се закачиха за полата й, когато слизаше от другата страна и тя почувства как плата се разкъсва, докато скачаше. Беше на дива, обрасла поляна и внезапно стъпи върху купчина с камъни. Падна и след кратка борба с високата трева успя да се изправи на крака. Можеше да полети и към полюса, ако в момента не беше светъл ден. Прокле селището. Шапката се смъкна от главата й, докато тичаше и затова я прибра в джоба на престилката си. Косата й се развява свободно, светейки като пламък.
Видя селището точно пред себе си, сложи ръце на кръста си и задъхана се наведе напред. Намери фиби в джоба си, оправи косата си и сложи шапката си отново. Слепоочията й пулсираха. По полата й имаше полепнали тръни и беше скъсана на места, но това не биеше на очи. Забеляза една драскотина на прасеца си, където кръвта вече беше засъхнала. Беше в такова състояние, че дори не беше усетила кога се е случило това.
Придаде спокойно изражение на лицето си и измина останалия път, който водеше към центъра. Подмина една къща по пътя си. Жената, която хранеше пилетата навън й се усмихна със съжаление. Всички я разпознаваха вече след представлението в залата за поклонение. Тя беше младата, миловидна прислужница, която трябваше да се омъжи за възрастния, грозничък вдовец.
Някакъв мъж на кон излезе на пътя. Тя разпозна Джеймс Брустър и му махна с ръка. Джеймс й се усмихна и дръпна поводите на кестенявия жребец. Слезе, хвана юздите му и застана до нея в тревата до пътя.
Стисна ръката й и после бързо я пусна.
— Бях там — каза той — не се безпокой! — Зелено-златистите му очи горяха и бяха изпълнени със съчувствие.
— Не може да се случи! — каза тя. — Къде е Нейт? Знаеш ли?
— Нейт? Не, не съм го виждал, откакто Мистър Пътнам направи съобщението в залата.
— Не мога да се омъжа за мистър Брукс — каза Фрея. — Няма да се омъжа!
— Разбира се, че няма. Никога не бих позволил това да се случи.
Милото му отношение я завладя, сякаш това беше Нейт, какъвто го искаше.
Глава 25
Безсмъртните
— Слушай! Ще ти помогна, но не трябва да оставаме повече тук. Хората ще започнат да говорят. Да се срещнем при храста с дивите рози.
Той беше се обърнал към коня си, чиято козина светеше на светлината на слънцето, и се метна на седлото. Джеймс изглеждаше прекрасно върху него. Той докосна шапката си.
— Да — каза Фрея — Ще бъда там. Благодаря ти Джеймс, благодаря!
Джеймс кимна, дръпна юздите и конят му леко изпъна шия. После леко го смушка и те се понесоха в тръст, а след това в лек галоп.
Фрея тръгна в обратната посока — в случай че някой ги беше видял. Сега вече знаеше, че в селището Салем винаги имаше някой, който гледа.
Когато Фрея пристигна на поляната, видя само коня на Джеймс, който кротко пасеше трева с отпуснати юзди. Когато я надуши, той обърна глава към нея, разтърси грива, след което отново наведе черния си нос към земята и продължи да пасе. Конят на Джеймс беше тук, но не и самият Джеймс. Къде беше? Каквото и да беше замислил да направи, за да й помогне, трябваше да се случи бързо. Но какво ставаше с Нейт? Тя трябваше да му каже, че е напуснала дома на Пътнам, без да се сбогува с никого, но освен това искаше да го убеди, че трябва да избягат заедно веднага. Беше сама, нямаше семейство и дом и се чувстваше уязвима. Някак инстинктивно усещаше, че магическите й способности няма да й помогнат да се справи с тази ситуация. Можеше да разбива маслото или да събере картофите, без да вдигне и пръст, но не можеше да промени решението на мистър Пътнам за съдбата й, ако той вече го беше взел.
Оглеждайки се за Джеймс, тя излезе на поляната и се вгледа в гората, където на запад слънцето падаше ниско. Снопове светлина си пробиваха път през клоните на боровете и листата на дъбовете и наподобяваха димна завеса, която осветяваше прашинките във въздуха. Докато упорито вървеше, слънцето постепенно се скриваше и я заслепяваше, затова сложи ръка над челото си, за да прикрие очите си.
Една сянка падна върху нея и за миг тя си помисли, че това е Нейт, но не беше. Джеймс се появи пред нея.
— Къде е Нейт?
— Защо продължаваш да питаш? — нетърпеливо попита Джеймс. Той носеше две одеяла и раница на гърба си.