![Ветровете на Салем [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/8/vetrovete-na-salem-bg-download.jpg)
Ветровете на Салем [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Семейство Бошан #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еклиптик
- ISBN: 9786192000059
- Переводчик: Виолина Димова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Ветровете на Салем [bg]». Краткое содержание книги:
„Една секси магическа история, която със сигурност ще създаде нови последователи на Мелиса де ла Круз.“Kelley Armstrong
„… Де ла Круз е невероятен разказвач с достатъчно голямо умение да провокира въображението на всички. Дори читателите, които обикновено избягват вещиците, ще бъдат спечелени от бестселърите на авторката.“ Publishers Weekly
„Фентъзи за ценители“ Kirkus
Аби започна да извива тялото си като змия и да трепери. Внезапно падна на пода със силен трясък. Главата й се обърна настрани, а очите й се завъртяха. После остана неподвижна. След това застана на четири крака и започна да люлее главата си, а косата й се развяваше нагоре-надолу. Тя скочи на крака и започна да тича из стаята, представяйки си, че е птица, крещейки:
— Искам, искам, искам!
Онемели, момичетата се спогледаха с ужас. Аби спря и втренчи поглед в тях, след това избухна в смях.
— Какви са тези издължени лица, момичета? — усмихна се тя. — Елате, нека да опитаме.
Тя се завъртя отново и се разтресе.
Освен Фрея всички се втурнаха към центъра на залата и започнаха да имитират движенията и странните припадъци, сякаш бяха обсебени. Лаеха като кучета, мяукаха като котки и крещяха от болка. Толкова страстно се бяха вживели, че шапките им паднаха на пода.
Мърси спря и погледна към Фрея, която още седеше на масата.
— Ела при нас!
Фрея поклати глава и внезапно почувства студ. Всичко това не беше правилно. Имаше нещо… Нещо много лошо! Какво беше направила!
— Каква дрипа си ти! — каза Мърси и направи гримаса. Тя падна на пода и започна да тресе тялото си, сякаш е изпаднала в конвулсии.
Титуба влезе през вратата, носейки за врата две оскубани пилета. Момичетата бяха толкова улисани в припадъците си, че дори не я чуха да влиза. Карибската слугиня не разбираше какво става и погледна с ужас към припадащите момичета.
— Какво става тук?
Момичетата спряха веднага. Седнала на пода, Мърси се уплаши от слугинята.
— Играехме си — обясни Аби и се отправи към Титуба и я потупа по ръката. — Само това правехме, Титуба. Нищо друго.
Титуба поклати глава към нея.
— Момичета, вие скубехте косите си! О, видях ви и няма да допусна това да се случва в къщата на преподобния.
Тя оглеждаше залата, докато те прибираха шапките си от земята.
— А вие си слагате шапките и си тръгвате! — Каза тя, като се обърна към Мърси и Ани. — Аби, Бети, оправете косите и полите си и се върнете към ежедневните си задължения в къщата.
Тя занесе пилетата на масата, където Фрея се приготвяше да си тръгва.
Титуба я погледна с такова неодобрение, че тя се почувства сякаш сърцето й ще спре. Наистина не трябваше да се поддава на желанията и капризите на Абигейл. След като помисли малко, осъзна колко манипулативно се беше държало момичето.
Глава 23
Свобода на устните
Сега Фрея даде малко почивка на ръцете си, защото напоследък правеше много магии. Обичаше да е сама и да се разхожда безцелно из гората с кошницата си, в която събираше билки. След това ги използваше, за да приготвя лечебни компреси и отвари. Беше хубаво да се отдалечи за малко от фермата на Пътнам и да помечтае за сватбата си с Нейт. Беше нетърпелива да се омъжи. Не го срещаше напоследък, нито го виждаше в църквата и той й липсваше. Намираше утеха в гората и птиците, които пееха, и буболечките, които подскачаха около нея. Откри малка следа върху опадалите листа, оставена вероятно от някое животно. Когато стигна до реката, видя едно младо еленче да влиза във водата. Главата му се подаде на повърхността и то продължи да се носи по течението надолу, докато не достигна до брега и тогава малкото грациозно животно излезе от водата и се изтръска. До този момент Фрея мислеше, че това е куче. Беше много сладко с тези бели петна по козината. Стигна до поляната. Бледорозовите венчелистчета на розите вече бяха опадали, но шипковия храст, който бяха оставили, все още не беше достатъчно голям, а плодовете му не бяха узрели. Някой се прокашля зад нея. Тя се обърна и видя приятеля си Джеймс да стои до купчината с камъни.
— Добър ден! — Той се поклони бързо и свали шапката си. — Много се радвам, че успях да ви открия!
— Изглежда, че винаги знаете къде съм — отговори тя.
— Забавно! — каза той с безпокойство.
— Какво има, Джеймс? — попита тя. Изражението му я накара да се разтревожи.
Той захапа кокалчетата на ръката си, а след това я отпусна.
— Става дума за това, че смятах, че трябва да те предупредя. Аз съм много загрижен за теб, Фрея…
Тя погледна въпросително към него, подканяйки го с глава да продължи.
— Ти и твоите изкусни начини… — той прочисти гърлото си и видимо се чувстваше неудобно.
— Да? — каза тя, примигвайки с очи.
Той скочи на крака.
— Добре, те не всички те разбират… — по начина, по който го правя аз.