![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Отхвърлените се бяха събрали да ме гледат. Майкъл се втурна след мен на платформата полугол, като дрънкаше нещо за двумесечни тренировъчни полети. Някъде отзад чух, че Мъри се подиграва на бельото му и после полетях.
Когато се издигнах, всички извикаха. Бързах. Дори не си бях сложила слушалки и маска.
Това беше грешка.
Бях горе. Летях. Първият ми полет, Алис. Спомняш ли си своя?
НЕ Е СЪЩОТО, КАПИТАНЕ.
Предполагам, че ти не си била на шестнайсет.
НЕ. НО СИ СПОМНЯМ ПЪРВИЯ СИ ПОЛЕТ С ВАС, КАПИТАНЕ. БЕШЕ ЧУДЕСНО.
Тогава не беше. Е, започна добре. Летях като професионалист между облаците и зяпах нагоре-надолу.
ПРЕДИ КАЗВАХТЕ „НАСАМ-НАТАМ“, КАПИТАНЕ.
Да, но това беше преди.
Бях объркана. Сигурно се случи заради това. Искам да кажа, че и преди изпитвах същото чувство, първите няколко пъти, когато се качвах да гледам от Края. Но сега бях във въздуха, сред облаците и изгубих ориентация. Там, където облаците се разкъсваха, виждах целия тунел, земята наоколо и тя като че ли се издигаше като кула, градът, фабричният пояс и парковете висяха от стените над главата ми и сякаш щяха да се стоварят върху мен. Прозорците блестяха в очите ми от едната страна и когато наклоних крилото, звездите ме заслепиха от другата. И тогава всичко се завъртя около мен, гледах надолу като в комин и нищо не можеше да ме спре да падна в него.
Пригади ми се.
Затова обърнах и реших да се насоча към земята. Но не знаех кои копчета трябва да натисна. И започвах да се уморявам. Нямах представа колко е изтощително да летиш. После започнах бързо да падам „надолу“, „надолу“. Не знаех как да се приземя. Трябваше пак да набера височина.
УСПЯХТЕ ЛИ?
Успях.
За съжаление.
Издигнах се прекалено нависоко и продължавах да се издигам, не можех да спра, като перце, попаднало във въздухопровод. Просто натиснах нагоре ръчката и не можех да я върна обратно. Размахвах ръце и крака, но беше безполезно. Нямах представа какво да направя. Дори не можех да виждам, очите ми бяха насълзени. Горе смогът беше ужасно гъст. Закашлях се и не можех да престана.
След известно време облаците се поразкъсаха и забелязах, че на земята се събират някакви машини. После видях, че към мен се насочват други планери. Помислих, че ги води Майкъл. Не исках да го виждам.
Не беше той. Беше някаква жена с маска и летателен екип, целият в джобове. Тя носеше слушалки и още едни за мен, каквито щях да взема, ако не бях бързала толкова, и планерът й беше реактивен, с какъвто не можеш да видиш никой Комар. Закачи ме и ме взе на буксир.
— Почакай, докато те заведа вкъщи, малка госпожичке — каза по радиостанцията тя.
— Мамо? — попитах аз.
ТЯ ЛИ БЕШЕ?
Тя беше, разбира се. И хич не бе доволна.
КАК РЕАГИРА ЛЕЛЯ ВИ?
Леля Мюриъл ли? Разсмя се. Направо се пръсна от смях.
На ченгетата не им беше смешно. Да откраднеш хвърчило на Комар, да застрашиш въздушното пространство на Честност 2 и да се наложи да те спасяват служители на Съвета — това беше сериозно обвинение за малолетна. Трябваше в продължение на десет седмици да чистя стъклото. Отвън.
Живеехме в общежитие в Края и през тези десет седмици почти не виждахме вътрешността на тунела. Всеки ден ни извеждаха и ни караха да пълзим по външната му страна, за да стържем микрометеоритния прах от стъклото. Останалите от групата бяха по-лоши от Кармен и Отхвърлените. Те наистина бяха отхвърлени, онези, които не допринасят с нищо за обществото, които никой не обича и не взима на работа. Нападнаха ме и ми откраднаха хармониката. През почивките надзъртаха през стъклото и си приказваха какви ужасни неща щели извършат, когато се върнат вътре. Аз не исках да се връщам, не, никога повече. Стоях там, затънала до прасците в ронлив бял пясък. И завинаги щях да си остана там, да разкършвам схванатия си гръб и да гледам нагоре към звездите.