![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Кармен щеше да ме поднася и за Майкъл. Майкъл беше моята тайна. Моят сияен рицар. Беше съвсем бял, първият истински бял, когото виждах. Имаше дълги ресници и лунички, които изчезваха под яката на униформата му. Майкъл служеше на обществото. Знаех, че когато настъпи моментът, ще ме отведе на астероидите и ще можем да служим на обществото заедно.
Позволявах му да настройва екрана и да ми обяснява различните летателни фигури. Майкъл стоеше съвсем близо до мен, но без да ме докосва. Никога не му казах коя е фермата на леля Мюриъл, макар че тя знаеше всичко за него. Леля Мюриъл не споменаваше нищо пред мама. Не я интересуваше къде ходя, когато не трябваше да съм на работа. Смяташе, че за едно момиче е естествено да си развява опашката. При нея постоянно се мъкнеха мъже. Обаче не бяха като Майкъл. Всъщност, струваше ми се, че няма да е толкова толерантна, ако се запознаеше с него.
Проблемът беше, че и Отхвърлените научиха.
Кармен реши, че е страхотно. Каза на Мъри и той побесня. Не защото ходех с друго момче, а защото той не беше Комар. Прие го като лична обида. Обясних му, че не се чукам с Майкъл, защото това беше най-важното за Мъри, единственото, в което виждаше смисъл. Двамата с него го правехме.
— Наистина не съм — казах му аз. И не бях. Майкъл ме караше, но аз все отказвах. — Искам да ми даде хвърчилото си да се повозя — излъгах Мъри.
Това го накара да избухне в смях. Стори му се адски добра идея, адски смешно. Каза, че нямало начин Майкъл да се съгласи.
— Дългът е над ебането — кикотеше се той. — Това е девизът на Комарите.
Даже се хванахме на бас. Така всички бяха доволни.
Знаеш ли, Алис, Всъщност не бях мислила за това, за планера де, докато не отворих уста и не се чух да го казвам. Но идеята наистина беше добра, каквото и да говореше Мъри. Майкъл започваше да ми писва. Реших, че хвърчилото е най-хубавото нещо в него. Затова си уговорих среща в базата през следващия си свободен следобед и заявих на Мъри, че ще го направя тогава. Толкова бях наперена.
В базата нямаше никой. Майкъл носеше униформата си. Заведох го в хангара, където бяха планерите, и започнах да го галя по униформата. Целувах полицейските му отличия. После открих докъде стигат луничките му. Толкова го възбудих, че беше готов да ми обещае всичко, само и само да му се пусна. Ето как всъщност виждаше нещата, искаше да го прави с момиче и трябваше да открие такова, което да му позволи да го направи. Но аз не бях чак толкова хитра, Алис, защото трябваше да му позволя да го направи след, а не преди това.
ТОВА ОПРЕДЕЛЕНО Е БИЛО ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ.
Откъде знаеш?
АКО Е НЯМАЛО ДА ВИ БЪДЕ ПРИЯТНО, ИСКАМ ДА КАЖА.
Имаш право. Да, след като започна, разбрах защо съм го отблъсквала. Не само заради планера, а защото беше дървеняк. Наистина беше мухльо. Изобщо не приличаше на Мъри, който бе ужасно див. При Мъри единственият ми проблем беше да го настигам. С Майкъл просто трябваше да стоя неподвижна, докато той ме тъпчеше, задъхан и със зачервено лице. Скърцах със зъби и реших, че в крайна сметка сделката е изгодна и за двете страни.
После Майкъл стана много по-нежен и започна да дрънка за времето, когато сме щели да се оженим. Бях забравила, че тъкмо поради тази причина съм си избрала гадже Комар. От неговата уста звучеше ужасно. „Не забравяй, че си Отхвърлена — повтарях си аз. — Хвърчилото.“
Казах на Майкъл каквото му се искаше да чуе, без всъщност да му обещавам нищо, защото така щеше да стане много по-лесно. Когато заспа на рамото ми, аз се измъкнах изпод него, взех готината му униформа, която вече не ми изглеждаше толкова секси, и свалих ключа за планера му от веригата. После бързо се облякох, като стисках ключа със зъби, и отидох при хвърчилото, но трябва да бях вдигнала шум, защото той се събуди. Погледнах към него и видях, че се опитва да вкара двата си крака в единия крачол на панталона си и вика името ми.
— Комарите държат на обещанията си — казах му аз и свалих планера от стойката. Удивих се колко е лек. Беше силиконов, красив, голям, черен с алени линии и когато го изнесох навън, слънчевите лъчи заиграха по куките на раменете му във всички цветове на дъгата.