![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
А леля Мюриъл има бая корем. Когато живеех при нея, беше доста дебела. Сигурно вече е огромна. И не й пука как е облечена, цял ден се мотае из фермата по нощница, че даже и без нощница, само по износена стара риза и гащи, над които виси шкембето й. „По дяволите, Табс — казваше тя, — нека ме зяпат колкото си искат. А те искат.“ И сочеше нагоре във въздуха, където Комарите кръжаха с малките си планери като заострени венчелистчета в небето.
Само дето нямаше небе. Не и на Честност 2.
ТАМ ЛИ Е БИЛ ВТОРИЯТ ВИ ДОМ СЛЕД ЛУНАТА, КАПИТАНЕ?
Хм, един от домовете ми. Бях шестнайсет-седемнайсет годишна. Мама се хвана на работа като предачка. Взехме си апартамент в града, адски голям и нямахме какво да сложим вътре. Мама работеше по цял ден и половин нощ, а през останалата половина спеше като заклана; Нямаше какво да правя. Бях прекалено малка, за да получа разрешително за работа, а мама категорично не искаше да започнем да нарушаваме закона още от самото начало, затова се обадихме на леля Мюриъл и тя се съгласи. Когато дойде да ме вземе, идеята да работя за нея явно много й допадна. Аз не бях на същото мнение.
ЗАЩО?
Струваше ми се адски скучно.
Така си и беше.
Леля Мюриъл сякаш идваше от друга епоха. Жена, която никога не бях виждала, по-смугла от мен, по-смугла от мама, горе-долу на мой ръст, но четири пъти по-широка отвсякъде, с буйна коса, която изглежда подстригваше веднъж годишно, с големи дървени обеци и рокля до земята, цялата в бродерия, с грозни кожени обувки. Искаше да й се възхищаваме, защото това бил голям ден за нея. Леля Мюриъл се облякла специално, за да дойде в града и да види сестра си и племенницата си.
КАК ИЗГЛЕЖДАХТЕ ВИЕ, КАПИТАНЕ?
Аз ли? По онова време бях ужасна. Носех електриковозелени лъскави дрехи и косата ми беше подстригана на триъгълник. Когато видях леля Мюриъл, си помислих: „Щом тя е такава от работа във фермата, ще си остана вкъщи като безпарична малолетна“. Но не би.
Фермата се намираше чак на другия край на тунела. Беше прекалено далече, за да пътувам всеки ден, затова се връщах само за уикенда. Леля Мюриъл отглеждаше тикви, фъстъци и боб. Взе ме при себе си да ги плевя.
ЗАЩО НЕ СИ Е ВЗЕЛА РОБОТ?
Тя не вярваше на роботите. Всъщност изобщо недолюбваше машините. Имаше старомодни разбирания за „естественото“. Всичко трябвало да е естествено, което е страшно тъпо, като си помислиш къде живее. Във всеки случай, тя се примиряваше с плевелите и задръстените филтри, но нямаше нищо против да ме кара да плевя и да чистя филтрите, докато тя си седеше полугола на стар естествен тръбен стол от стомана, повдигнат на задните си крака и облегнат на естествената стена от пулп на естествената й къща „Модул А“ и свиреше на очуканата си стара китара.
Понякога посред нощ ме събуждаше музика, поглеждах през прозореца на спалнята си и тя си седеше там, дърпаше струните и пееше за места, които никога не е виждала и които няма вероятност да види, реки, планини и острови на слънцето. Често ставах и слизах долу да поседя при нея, да погледам Луната през стъклото. Мислех си, че поне оттам съм успяла да се махна. После свеждах очи към лехите боб. Шушулките им лъщяха на лунната светлина, издути и твърди. Приличаха ми на пишки.
МИЛИ БОЖЕ. И ДРУГИ ЛИ СА СПОДЕЛЯЛИ ТАЗИ ПРЕДСТАВА?
Да, ако са били шестнайсетгодишни момичета. По онова време много неща ми приличаха на пишки. Бях разгонена хлапачка, нали разбираш, Алис. Не се кефех особено на плевенето и чистенето на филтри.
Затова си отварях очите на четири.
Честност 2 е гадна дупка. Можеш да слагаш колкото си искаш фини мрежи, все тая, пак ще се задръстят, системата е пълна с боклуци. За да не се занимава с това, Съветът субсидира фермерите да филтрират водата. Леля Мюриъл купува най-евтините мрежи и дава остатъка от парите за червено вино. Веднъж се скарах с нея. Карала съм се с нея няколко пъти, но тогава я попитах защо не дойде да сменя скапаните филтри заедно с мен, а тя се плесна по шкембето и каза, че била прекалено дебела, за да се навежда. После се засмя.