![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
А селскостопанските методи на леля Мюриъл изискват много навеждане. Газех до прасците в смрадливите червени гранули на полето, изправях се, за да разкърша гръб и гледах как летят Комарите.
Имаха база наблизо. Понякога наблюдавах как планерите им се спускат към полята. Изчезваха дълго преди да стигнат до върхарите на дърветата. Но смогът не ми позволяваше да ги гледам често. Даже в ясен ден градът невинаги се виждаше от фермата на леля Мюриъл. На Честност 2 е адски трудно да поддържаш прозорците си чисти.
През уикендите мама спеше. Аз си намерих компания. Местните улични хлапета бяха пълна измет. Наричаха се Отхвърлените и бяха много докачливи за социалния си статус. Имаше едно момиче, казваше се Кармен, тя беше царицата на Отхвърлените и ми позволяваше да се мотая с тях, само за да може да ми се подиграва, че съм била лунатичка. Трябваше да направя разни смахнати неща, за да им привлека вниманието: Имаше едно момче, Мъри, той беше голям чешит. Наистина беше безпаричен малолетен, тоя Мъри. Опасен тип. Е, поне така ни харесваше да си мислим. Открих, че даже Кармен я е страх от Мъри. Затова ходех с него.
КЪДЕ СТЕ ХОДИЛИ С НЕГО?
По заведенията. В изоставените складове. На места, които не се бяха получили съвсем според плановете на конструкторите, места, които привличат градските хлапетии, където си измислят своя собствена версия на града. Намирахме си какво да правим, двамата с Мъри.
Знаех, че това няма да продължи много. Просто убивах времето. А Мъри беше побъркан. Много често дори не го харесвах. Ясно бе, че някой ден ще нанесе на някого непоправима травма, навярно без изобщо да забележи. Не исках този някой да съм аз.
Понякога нощем във фермата седях на тревата с леля Мюриъл и нейната китара. Тъкмо леля Мюриъл ме научи да свиря на хармоника.
В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ОТ ТОВА ВРЕМЕ СТЕ ИЗВЛЕКЛИ И НЕЩО ПОЛЕЗНО.
Наистина ли смяташ така?
АМИ, ВИЕ ОБИЧАТЕ ДА СВИРИТЕ.
Най-много ми харесва, когато престана да свиря.
НИКОГА НЕ СТЕ БИЛА ТОЛКОВА САМОКРИТИЧНА, КАПИТАНЕ.
Заради това пътуване е. Постоянно се самообвинявам. Постоянно се питам как изобщо позволих да ме въвлекат във всичко това.
ТРЯБВАТ НИ ПАРИ.
Определено.
И МАРКО МЕЦ ВИ ПРИВЛИЧА.
В това отношение съм същата като мама. Затова се възхищавах на леля Мюриъл, макар и малко резервирано. Мислех си, че наистина трябва да съм като нея. Тя беше толкова спокойна, нищо не я безпокоеше. Не исках да съм фермерка, нали разбираш, но не исках и да съм като мама, обвързана с някой мухльо, да се мъча да издържам него и детето си, да се блъскам, за да свързваме двата края. Представях си как отивам на частен астероид с мъж, който ме обожава и ми купува каквото поискам. Кармен и другите имаха същите идеи, въпреки че се държаха така, все едно цял живот ще си останат лоши момичета.
И си помислих, че ако искам да си намеря перспективен съпруг, може би трябва веднага да се заема с тази задача. Нямаше да стана по-млада. А и знаех къде да търся.
Фермата се намираше близо до единия Край на тунела, казах ли ти го вече? Всъщност беше само на петнайсет минути с колело до ескалаторите. Човек можеше да иде до наблюдателните пунктове и да гледа как слънцето огрява смога. Отхвърлените никога не припарваха в Края, затова когато бях в амбициозното си, практично настроение, това правеше нещата още по-привлекателни. Пък и ми харесваше. Гравитацията беше по-слаба й се чувствах като у дома си. Освен това там бяха момчетата.
ЗНАЧИ КОМАРИТЕ СА МОМЧЕТА.
Точно така. Те са кадети в Полицейското училище, ето какво са. Носят униформи. Много секси. Синьо-сиви костюми и страхотни черни отличителни знаци. Лъскави ботуши. Със също толкова лъскави планери. Никой Комар не нарича планера си „хвърчило“ като нас, особено когато е в униформа. Можеше да ги срещнеш тук-там из града, да гледаш как се състезават на пистите. Правеха паради в парковете. В наборния център в базата им имаше едно място със столове и екран, на който показваха тренировъчните им полети. Летяха из целия тунел и изглеждаше проста работа. Когато ги видях за пръв път, ми се прииска да стана Комар. Ако беше научила, Кермен щеше да ме скъса от подигравки.