Ритуалът [bg]

— Не знам какво. Че са еднакви?

— Точно така! Освен че едната е златна, а другата — сребърна.

— С позлата.

— Това не е важно. Трябва да ми повярваш, аз огледах онази съвсем внимателно, защото веднага я познах.

Петър мислеше усилено към какво го води Боряна, но се отказа и реши да следва ритъма ѝ.

— И какво?

— На златната нямаше дупка на дъното, специално погледнах.

— А на тази от Боровското съкровище имаше ли? — попита Петър с интерес.

— Да, не се забелязва, защото е на дъното, но аз съм я виждала. Направена е още при изработката, не е нещо допълнително.

— Добре, после?

— Е, после, какво после, не виждаш ли? Сребърната е копие, при това обозначено като такова, като е пробита умишлено, за да е, е знае, че не може да бъде използвана за ритуала. Освен това едната е златна, най-скъпият метал, от който са се изработвали изключително ценни предмети, а другата е от по-малоценното сребро.

Пътят се виеше в сумрака, като през прозорците нахлуваше хладът на Стара планина.

— Каничките навлизат в набора за пиене на вино към пети век преди новата ера, а онази бе несравнимо по-древна, ако съдим по линеарното писмо, дори може да е още по-древна. Не ти ли става ясно, че сребърната е просто реалистично копие на златната?

— Защо да правят копие на каничка, която е скрита?

— Ето — възкликна Боряна — точно тук е интересното. На какво се правят копия, особено от благородни метали, които се смятат за толкова ценни, че да се подаряват на царе?

— Нещо още по-ценно? — предположи Петър.

— Бинго! Позна — иронизира го тя в отговор.

Той я изгледа продължително, смръщил вежди, и мина на по-висока предавка.

Тя смекчи тона.

— Е, не се сърди, де, аз го подозирах, откакто видях фреските в тайния храм.

— Какво за тях, нали вече ги разгадахме?

Боряна се усмихна ослепително, разкривайки равни бели зъби.

— Да, но не сме разбрали всичко. Не ти ли направи впечатление, че онова, което беше нарисувано, е точно това, което видяхме днес?

Петър си припомни стенописите и образът на човека със завързани очи изникна пред него. Припомни си, че той първоначално пиеше от ритон с протоме на гола жена, после — от каничка, досущ като онази на камъка, и накрая — от купа с полукръгли дръжки.

— Да… Наистина предметите съвпадат — потвърди той. — Само че в това съкровище ритоните бяха три, а на фреските имаше нарисуван само един, при това с женска фигура накрая.

— Ето, сещаш се вече — засмя се Боряна. — Това е ритуалният набор, истинският — онзи, който е нарисуван. Боровското съкровище е копие. Направено преди хилядолетия, но все пак фалшификат. Предназначено е единствено да напомни на този, който го притежава, за мощта на ритуала. Затова е подарявано на царе.

— А ритоните? Защо в Боровското съкровище са три? — попита Петър.

Тя прекара пръсти през косата си и отговори замислено.

— Защото Котис I не е знаел как изглежда истинският ритон.