Декстър: Острието на ножа [bg]

Дебора протегна ръка над бюрото ми и изключи касетофона.

— Не съм изпращала никого на проклетото летище! И абсолютно сигурно и капитан Матюс също. А ти изпрати ли някого на шибаното летище, Декстър?

— Беше ми свършило горивото.

— Ах, по дяволите всичко! — извика тя. Трябваше да се съглася с анализа й.

— Е, поне открихме колко добър е заместникът на Кайл — утеших я.

Дебора се тръшна на сгъваемия стол до бюрото ми.

— Гаден шибан тип! — изръмжа. — А Кайл е… — Прехапа устна и не довърши.

— Каза ли вече за това на капитан Матюс? — попитах. Тя кимна. — Добре, той ще им се обади. И ще изпратят друг.

— Да бе, страхотно. Ще изпратят някой, който може би този път ще успее да стигне до залата за получаване на багажа. Гадно, Декстър.

— Трябва да им кажем, Дебс. Между другото, кои са те? Казвал ли ти е някога Кайл за кого точно работи?

Тя въздъхна.

— Не. Шегуваше се, че работи за Орегонската гимнастическа академия, но така и не каза какво му е толкова смешното.

— Е, които и да са, трябва да знаят — казах, извадих касетата и я оставих на бюрото пред нея. — Все трябва да могат да направят нещо.

— Защо ли имам чувството, че вече са го направили, и че това е Бърдет? — каза тя. След това прибра касетата и тежко излезе от офиса.

Докато посръбвах кафе и смилах обяда си с помощта на шоколадови сладки, пристигна съобщение за убийство на крайбрежието на Маями. С Анхел Нямам-нищо-общо отидохме с кола до мястото, където беше намерено тяло под прикритието на малка къща на канал, разрушена и сега вдигана отново. Преустройството било временно спряно, понеже собственикът и концесионерът са се съдели. Двама юноши избягали от училище, промъкнали се в къщата и намерили тялото. То беше оставено на дебела пластмасова постелка върху купчина шперплатови плоскости, сложени върху две магарета за рязане на дърва. Някой беше взел мощен трион и чистичко беше кръцнал главата, краката и ръцете. Цялото нещо беше оставено така, с корпуса по средата и частите просто отдалечени по на няколко сантиметра.

И макар че Мрачният странник се кискаше и шепнеше разни незначителни щуротии в ухото ми, си го обясних с чиста завист и почнах работата си. Безспорно имаше предостатъчно кръв, която да изследвам, все още много прясна, и може би бих прекарал един радостно ползотворен ден, като откривам и анализирам, ако случайно не бях дочул униформения офицер, който беше пристигнал пръв на местопрестъплението и говореше с един детектив.