Смъртоносен експеримент [bg]

- Как изглежда? - попита. - Готина ли е?

Извадих найлоново пликче от джоба си и го допрях до стъклото. В пликчето имаше снимка на Алисън, напълно облечена.

- Не е лоша - прецени я той. - Виж какво: уреждаш ми сто бона и съпружески посещения от нея веднъж месечно и ще я оставя да поживее една година.

Бях готов да заложа хилядарка, че не му е по възмож­ностите да произнесе думата „съпружески“.

- Мога да уредя стоте бона - отговорих. - Не и секса.

- Тогава няма сделка.

- Виж, няма шанс да се доближиш до жена в близките три години. Със сигурност са ти изяснили това, когато са те тикнали в тази дупка.

- Гъст си с властите, иначе нямаше да си тук. Накарай ги да го уредят.

- Не става така, освен ако нямаш нещо голямо в замя­на. А и двамата знаем, че нямаш.

- И затова тя ще умре.

- Предпочитам да живее. Още повече, че и тя предпо­чита да не умира. Дай да приключваме, Гъмби. Ето какво мога да ти осигуря в най-добрия случай: сто бона и сто голи снимки на Алисън.

- Тук не допускат голи снимки.

- Няма да разберат - отново му показах снимката на Алисън. - Снимката е в пликче, защото се изтрива. Кажи ми името на надзирателя и ще уредя да ти носи по някол­ко снимки през известно време. Снимката се изтрива с пръст. Отдолу има снимка на Алисън, чисто гола.

- Глупости.

Задържах снимката под ъгъл, та той да види разголе­ната ѝ плът.

- Как го правят? - смая се.

- Това е нова технология, но идеята е била на Леонар- до да Винчи. Ако направиш рентгенова снимка на Мона Лиза, ще видиш, че отдолу има още две картини. В оне­зи времена е било трудно да си набавиш платно. Ако ис­каш да нарисуваш нещо ново, рисуваш върху използвано платно.

- Приличам ли ти на някой, на когото му се слуша урок по история?

- Разтъркваш снимката с палец или показалец, колко­то да я затоплиш. Тогава покритието се разтопява. Ще ти донеса сто снимки на Алисън облечена. Можеш да ѝ се радваш така или да разтъркаш снимките и да я събле­чеш, както искаш.

- Що за момиче позира голо за сто снимки?

- Такова, което иска да живее.

- Тя знае ли вече за стоте снимки?

- Не. Досега е позирала само за тази.

- Ти виждал ли си я?

- Да.

Лицето му беше зачервено. Облиза устните си. Да му се догади на човек. После каза.

- Подкупи надзирателя, но му дай голите снимки.

- Ако му дам голите снимки, мислиш ли, че ще стигнат до теб?

- Не, мамка му. Не, това перверзно копеле няма да ми ги даде.

- Ето защо копирам други снимки върху голите.

Можех да прочета по белязаното му лице, беше заин­тригуван.

- Обръсната ли е?

- Обръсната ли я искаш?

- Обръсната я искам.

- Добре, на тази не е обръсната, но ще се погрижа за това следващия път.

Обсъдихме начина за получаването на парите и той ми съобщи името на надзирателя.

- Как мина? - попита Алисън.

Бяхме в кола под наем на път към мотелската ни стая в „Куолити Ин“.