Смъртоносен експеримент [bg]
- Автор: Локк Джон
- Серия: Донован Крийд #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Orange Books
- ISBN: 9786191710072
- Переводчик: Haдя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносен експеримент [bg]». Краткое содержание книги:
Отново мина известно време, преди да заговори.
- Ще бъдеш ли джентълмен да се обърнеш, докато се облека?
- Не.
Тя не се отказа.
- Защо не?
- Поведението ми тази вечер беше достойно за светец. Това може да е последният ми шанс да те видя гола.
- Мога да ти го гарантирам - процеди тя.
Посочих към отворения куфар на пода.
Тя се втренчи в мен безизразно, опитваше да разчете изражението ми, но не ѝ дадох тази възможност. Кариерата ми се дължи на моята непредсказуемост. Кимнах към куфара ѝ.
- Няма да е зле да се размърдаш, Алисън.
- Хубаво - нацупи се тя. - Начукай си го.
Смъкна се от леглото и започна да вади дрехи: чисто бельо, розов потник, сив анцуг, чорапи, маратонки. Докато обуваше гащичките си, каза:
- Знаех си, че не се казваш Козмо Бърлап.
- Това те прави подходящ кандидат за работата - отговорих.
- За каква работа става въпрос? - попита. - Убиване на хора? Не съм убедена, че мога да го правя.
- Ще го обсъдим по-късно. Сега имаме задачи. Готова ли си?
Обу си маратонките и кимна.
Тръгнахме към вратата за моята стая. Отключих, сложих ръка,на дръжката и спрях.
- Ще трябва да се приготвиш за гледката - предупредих я. - Опитай се да не крещиш.
- Виждала съм мъртъвци - отвърна ми тя.
- Имам предвид Куин - уточних.
31
Ето какво заварихме при влизането си в стаята: Куин, седнал до масата, с диетична кола, на финала на телефонен разговор, двама мъже, проснати неподвижно на едно от двете големи легла. Единият приличаше на невестулка и имаше гъста черна коса, зализана назад. Другият беше с бръсната глава и мустаци като на Фу Манчу. И двамата бяха грамадни и покрити със затворнически татуировки. Прошепнах с възможно най-зловещ глас:
- Виждам мъртъвци.
Куин отвърна.
- „Шесто чувство“, 1999 година.
Алисън ме изненада, като се насочи право към Куин с протегната ръка.
- Аз съм Алисън - представи се.
Куин ме погледна, преди да каже нещо. Кимнах и той се изправи. Алисън отстъпи крачка назад, за да възприеме ръста му, но не отмести поглед. Сложи ръката си в неговата и започна да я изучава, сякаш си играеше с горила. Той вдигна върховете на пръстите ѝ до мястото, където обикновено се намира устата и издаде звук като от целувка.
- Вече ми харесваш повече от приятелите ти - обяви той и посочи към труповете.
Алисън внимателно ги огледа. Бяха мъртви, без следи от насилие.
- Как са умрели? - попита.
Куин ме погледна. Отново кимнах.
- Приложих им Пронг - каза той.
Този път Алисън извърна поглед към мен.
Аз обясних.
- Робърт Пронг бил ужасяващ психопат, който открил начин да смесва цианид с диметил сулфокхид и го сипвал в пулверизатори. Пръскал жертвите си в лицето, като че ли са буболечки и те умирали на мига, досущ като такива.
Обърнах се към Куин.
- Тези са едрички. Как успя да напръскаш и двамата?
- Първо влезе единият, а другият остана да пази в коридора. Първият остави вратата открехната, за да може да излезе тихо, след като те ограби.
Той хвърли поглед към Алисън, а тя сведе очи и отклони поглед встрани.
- Онзи, дето претърсваше стаята, накрая отвори вратата на банята. Тогава го напръсках и го хванах за ризата, за да не падне. Тежичък се оказа, кучият му син, та едва го наместих на леглото, но успях. След малко другият стана нетърпелив, надникна през процепа и пошепна към партньора си: „Имаш ли нужда от помощ?“ Аз прошепнах в отговор: „Да.“ Той влезе, аз му приложих Пронг и го настаних при първия.
- Алисън, познаваш ли тези мъже? - попитах.
Тя ми отправи искрен поглед.
- Никога не съм ги виждала. Но Хектор ги познава.
- Хектор, пиколото?
Тя кимна.
- Идеята беше негова.
- Ще получиш само това единствено предупреждение - съобщих.
Алисън погледна Куин.
- Ще ме убиеш ли? - попита.
- Имах такова намерение - отговори той.
Тогава Алисън каза:
- Не знам точно какво означава, но е толкова зловещо, че искам да уточня, това, което ви казах. Да, наистина планирах обира. Но Хектор предложи да използваме тези мъже. Трябваше той да те обере.
Замълчахме за момент и Алисън добави:
- Планът не беше измислен конкретно за теб, разбираш ли?
- Планирала си го предварително и се е случило така, че аз се оказах жертвата?
- Именно.
- Но не съм първият?
- Щеше да си първият в този хотел.
- Значи си го правила и на други места?
- На още няколко.
- В Денвър?
- Още не, но се надявах да го уредя с Адам.