Смъртоносен експеримент [bg]

Поех дълбоко дъх и затворих очи. Когато ги отворих, видях добре облечен мъж в края на четирийсетте да се чекира за първа класа с невероятна дългокрака красави­ца на половината на неговата възраст. Беше свежа, с тен и конска опашка и носеше ярко розово червило, притежаваше идеални бели зъби, необуздано самочувствие и една смесица от наивност и дързост, която напомняше на всеки мъж за главната мажоретка, по която си е падал, но не се е осмелил да доближи.

С други думи, приличаше на половината проститутки, които бях водил на подобни пътувания.

Всички в чакалнята я зяпахме като детенце, което се опитва да открие Уолдо в книжка с картинки. Що се от­нася до мен, ако Уолдо се криеше близо до дънковия ми- нижуп или светло розовите гащички, които мернахме, бях го открил поне двайсет пъти. Обзе ме копнеж и осъз­нах, че току що бях получил обаждането, което или беше спасило живота ми, или го беше съсипало. Може да се намирах на изхода на летището, но в буквалния смисъл бях попаднал на кръстопът. Нашвил беше наляво, олице­творяваше статуквото ми, нещото, в което бях сигурен и познавах.

Вратата към Нашвил ми предлагаше бъдеще с безброй проститутки, свободно време, пътувания, вълнения, куршуми и опасности.

Вратата вдясно водеше към Ню Йорк и Катлийн, коя­то очевидно ме придвижваше с главоломна скорост към моногамията, бащинството и олтара. Ако преминех през нея, след три години сексът щеше да се превърне от мощна струя в остатъчни капчици, а споровете нямаше да утихват така бързо. Ще започнем да се дразним от обик­новени неща един в друг и да се появи негодувание. Ади щеше да си отвори път към сърцата и живота ни и беше само въпрос на време, преди да престанем да бъдем това, което ни събра в началото. Следваха безкрайни ча­сове на грижи за детето, домашни, сълзи, юношески про­блеми, преспивания при приятели. Щеше да има и за­дължения към църквата, училището, гаджета и спортни мероприятия и всичката спонтанност щеше да се изпари.