Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Преди да се замисли, Талон я прегърна и я притисна към себе си. Тя цялата трепереше и зъзнеше, но беше толкова прекрасно да я усеща до себе си, че не искаше да я пусне.
— Радвам се, че не си пострадала.
Мъжът, който говореше с инспектора, ги изгледа намръщено.
— Знаеш ли, приятел, не те познавам, но трябва да ти е ясно, че тази, която си награбил, е малката ми сестричка. Затова ми се струва, че ще е много мъдро от твоя страна да я пуснеш и да се представиш. Веднага.
Усмивката на Талон се стопи. Знаеше какво точно има предвид този мъж. Някои неща си оставаха свещени и малките сестрички бяха едно от тях. Отдръпна се с неохота от нея.
Съншайн леко перна брат си по ръката.
— Талон, това е брат ми Рейн. Рейн, запознай се с Талон.
Брат й изсумтя.
— Господи, щом са ти избрали това име, родителите ти също трябва да са били надрусани хипита от шейсетте.
— Нещо подобно.
— Това е любимия му израз — обясни Съншайн на брат си. — Този, както и „не точно“.
Рейн го изгледа преценяващо, преди да му подаде ръка.
— Радвам се да се запозная с теб, Талон. А сега ще е по-добре отново да се залавям за работа. Съни, извикай ни, ако се нуждаеш от някой от нас.
Прикритата заплаха не убягна от вниманието на Талон, който потисна усмивката си. Ако този мъж знаеше каква сила притежава един Нощен ловец…
— От някой от нас? — повтори Талон.
Брат й посочи зад рамото на Талон към другите двама мъже, които също говореха с полицаите. По-възрастният от тях беше от местните, с индианско потекло, чиито шамански сили лесно се долавяха, а другият брат на Съншайн приличаше толкова много на нея, че човек можеше да се усъмни, че са близнаци.
— Това са баща ни и по-големият ни брат, Сторм, който също работи в клуба.
Талон се усмихна сковано, като се обърна към Рейн.
— Хм, Сторм, Рейн и Съншайн7, така ли?
— Така ни е кръстила майка ни — сгърчи лице в гримаса Съншайн. — На мен ми остава само да се радвам, че се е ограничила до три деца. Казаха ми, че ако е имало още едно дете, щяло да се нарича Облачен ден.
Талон се засмя. Господи, колко му липсваше. В момента искаше единствено да я грабне в прегръдките си, да я отнесе горе в леглото и да провери всеки сантиметър от тялото й, за да се увери, че не е пострадала.
Е, добре, трябваше да признае, че имаше и друг, не толкова благороден мотив за този порив. Но още тръпнеше от налудничавото желание да се увери, че никой друг не я е докосвал. Че е напълно невредима и в безопасност.
Позволи си дързостта да огледа грижливо цялото й тяло, за да е сигурен, че е добре. Загрижеността му за нея дотолкова не приличаше на нищо, което бе преживявал от дълго време насам, че не бе уверен как да се справи с тази емоция.
Рейн се извини и се прибра в клуба, като ги остави сами.
Двамата потънаха в неловко мълчание, докато той се напъваше да измисли какво да й каже. Накрая тя се прокашля.
— Не мислех, че ще те видя отново.
Талон не знаеше какво да отговори, особено след като тъкмо това бе намерението му.
— Аз… хм…
— О, искаш да ти върна Снупи?
— Не — забързано отрече той. — Дойдох тук заради теб.
Съблазнителна усмивка се плъзна бавно по лицето й. Наистина ли? — попита Съншайн.
— Да, чух за нападението и се разтревожих — изтърси той, преди да успее да се спре.
— Наистина ли? — повтори младата жена.
Той кимна.
Съншайн се усмихна по-широко и се сгуши в обятията му.
— Много мило от твоя страна.
Не съвсем, помисли си Талон, докато я прегръщаше и вдъхваше аромата й на пачули. Но трябваше да признае, че беше прекрасно да я държи в прегръдките си. Гърдите й се притиснаха към него и той можеше да мисли само за това колко превъзходни бяха на вкус, колко приятно бе да усеща нежната им заобленост в дланите си. При тази мисъл Талон простена вътрешно.
Махни се от нея…
Трябва да я закрилям.
Беше се заклел да защитава хората. Особено преследваните от деймоните. Негов дълг бе да я защити. Да бди над нея.
Хей, за колко глупав ме мислиш, Талон? Нали говориш със себе си и всички лъжи на света няма да ме убедят, че имаш морална или благородна причина за това. Искаш отново да си легнеш с нея. Признай го.
7
Сторм, Рейн и Съншайн на английски означават „буря“, „дъжд“ и „слънчева светлина“ — Б.пр.