Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Виж, Ти Рекс, зная, че имаш слабост към Зарек, но трябва да ти кажа, че само преди няколко минути го хванах да похапва пред един клуб. Имаше вид на някой, който се наслаждава твърде много, ако разбираш какво искам да кажа.
— Значи смяташ, че е убил тази жена?
Талон се поколеба, докато си припомняше думите на Зарек, когато го залови с жената в алеята. „Не я нараних.“ Дали това бе признание, че бе наранил някой друг, или уверение, че никога не наранява жените, от които се храни?
— Не зная — призна Талон честно. — Ако ме питаш дали е способен да го стори, то отговорът ми определено е „да“. Но със сигурност не бих искал да обрека някого на Шадом без повече доказателства.
Шадом бе пъклено съществуване, на което бе обречен всеки Нощен ловец, който умираше, без да си е върнал душата. След като вече нямаха истинско тяло или душа, тяхното същество страдаше във вечността, затворено на границата между едно ниво на съществуване и следващото. Смяташе се, че това е възможно най-мъчителното изтезание.
А ти какво мислиш? — попита на свой ред Талон. — Вярваш ни, че той го е сторил?
Но лицето на Ахерон пробяга лека усмивка, но той не отговори на въпроса. Космите на тила на келтския воин настръхнаха. Нещо не беше наред в тази работа.
Като стана дума за това, нещо и в самия Ахерон също не изглеждаше съвсем наред.
Ахерон се отдалечи от него.
— Ще отида да поговоря с моето добро приятелче Зарек и ще видя какво ще каже той.
Талон се намръщи. Това определено не беше наред. Ахерон никога не говореше за някого като за „приятелче“.
— Между другото — рече Ахерон, — ти как си? Изглеждаш ми напрегнат. Неспокоен.
Талон наистина се чувстваше така. Все едно някой бе отворил шлюза на хормоните и емоциите му и той не знаеше как отново да го затвори. Но нямаше намерение да товари Ахерон с проблемите си. Можеше да се контролира.
— Добре съм.
Талон отмести поглед от Ахерон за секунда, за да проследи пристигането на съдебния лекар.
— Между другото, Ти Рекс, къде се дяна обецата на носа ти и… — Млъкна, когато се обърна и не видя нищо, освен празно пространство.
Келтът се озърна.
Ахерон си бе отишъл. Единствената следа от присъствието му бяха двата кървави отпечатъка от подметките на обувките му върху бетона, където бе стоял допреди секунда.
Какво, по дяволите, ставаше тук?
Ахерон никога досега не бе правил подобно нещо. Човече, с всеки изминал час тази нощ ставаше все по-странна.
— … има безредици на „Сентрал Стрийт“. При клуб „Рънингуолф“…
Сърцето на Талон замря, като чу тези думи от полицейската радиостанция.
Съншайн.
Всичките му инстинкти крещяха, че тя е замесена. Хукна към мотора си и подкара бързо към клуба.
7
Когато отново се върна пред „Рънингуолф“, Талон завари пълен хаос на улицата пред входа на клуба и в алеята отзад. Голяма тълпа се бе струпала около две линейки. Екипите от спешната помощ се грижеха за трима ранени полицаи. Някой ги беше пребил.
Талон спря до едната от линейките, когато чу как единият от полицаите докладва на инспектора:
— Беше висок най-малко метър и деветдесет. Строен, с мускулесто телосложение. От бялата раса, облечен в черно, с дълга черна коса и козя брадичка. Между двайсет и пет и трийсетгодишен, с огромни сребърни нокти на ръката. Приличаше на дявол, когато се опитахме да го арестуваме. Господи, той ни разхвърля, все едно бяхме перушинки. Изстрелях поне два куршума в него, но той дори не трепна. Продължи да ни напада. Трябва да е бил надрусан или нещо подобно.
Талон застина.
Зарек. Никой друг не съответстваше на това описание.
По дяволите. Не трябваше да напуска района, докато Зарек бе тук. Трябва да ги е нападнал няколко минути, след като той си бе тръгнал.
— Какво се случи? — попита инспекторът.
— Двамата с Гейб получихме сигнал за сбиване в алеята. Стигнахме навреме и видяхме мъжът със сребърните нокти да се бие с двама души. Извикахме им да спрат, но мъжът не ни обърна внимание. Изтръгна сърцата им буквално пред очите ни.
Талон простена. Полицаите бяха видели как Зарек убива двама деймони. Велико. Просто велико. Затвори очи и изруга. А нощта тепърва започваше.
— Джони се появи тук точно, когато извадих пистолета си и заповядах на оня със сребърните нокти да спре. Той се нахвърли срещу нас като див звяр. Следващото, което помня, беше, че лежа на земята облян в кръв, вие се появихте, а нападателят бе изчезнал.