Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Правилната дума е социопат. Да, действително съм такъв. Но поне не си правя илюзии за моята същност.
— Какво искаш да кажеш?
Зарек сви рамене.
— Ще го разбереш, когато сам изпробваш това, за което ти говоря.
Този мъж беше безкрайно отвратителен. Непоносим.
— Защо правиш така, че всички да те намразят?
При този въпрос Зарек изсумтя.
— Какво? Да не би, келте, да си решил да ставаш мой приятел? Ако стана по-добър, ще ми бъдеш ли приятелче?
— Ти си такъв задник.
— Да, но поне знам кой съм. Не се преструвам, че съм нещо повече. Докато ти не знаеш дали си друид, Нощен ловец или плейбой. Много отдавна си се изгубил в черната дупка, където си погребал онази част от себе си, която някога те е правела човек.
Талон бе поразен, че подобно низше, самовлюбено същество се опитва да се прави на мъдрец пред него.
— Точно ти ли ще ми изнасяш лекции за човечността?
— Дяволска ирония, нали?
Челюстта на Талон се стегна.
— Ти не знаеш нищо за мен.
Зарек бавно извади цигара от джоба на якето си, при което сребърните му нокти проблеснаха. Запали я със старомодна златна запалка. След което прибра запалката в джоба си, всмукна дълбоко от цигарата, издиша дима, а после изкриви подигравателно устни и се усмихна язвително на Талон.
— Ти също.
И с една последна гримаса на раздяла, Зарек се отдалечи бавно от него, излезе от алеята и се насочи към улицата.
— Престани да се възползваш от хората, Зарек, или лично ще те убия. Кълна се.
Зарек вдигна ръката си със зловещите сребърни нокти и му махна, без да се спира, без да поглежда назад.
Талон изръмжа глухо и гърлено, докато Зарек изчезваше в нощния мрак. Как го понасяше Ахерон? Навярно притежаваше търпението на пън.
Някой ден Артемида щеше да унищожи Зарек. Всъщност Талон бе изненадан, че още не е заповядана екзекуцията му. Но може би тъкмо това бе причината богинята да го изпрати тук. В Аляска Зарек беше в свои води и познаваше терена по-добре от всеки друг, което щеше да му помогне да се изплъзне на екзекутора си. Тук Зарек бе оставен единствено на милостта на Ахерон, който познаваше улиците като петте пръста на ръката си. Ако пристигнеше заповед за ликвидирането му, Зарек нямаше къде да се скрие.
Струваше си да помисли по въпроса.
Талон тръсна глава, за да пропъди образа на Зарек. Тази вечер най-малко искаше да мисли за бившия роб.
Мобилният му телефон иззвъня. Талон вдигна и чу насреща силния атлантски акцент на Ахерон.
— Хей, намирам се на Търговската улица в Промишлената зона. Извършено е убийство и бих искал да го обсъдя с теб.
— На път съм. — Талон затвори и се насочи към мястото, където бе оставил мотора си.
Не му отне дълго, за да се метне на мотора и да се озове на местопрестъплението. Навсякъде гъмжеше от полицаи, които разпитваха свидетелите, оглеждаха района, правеха снимки, водеха си бележки. Беше се събрала голяма тълпа местни и туристи, за да гледат шоуто.
Присвил очи от болка заради ярките полицейски светлини, Талон паркира мотора и започна да си проправя път към Ахерон, чиято коса сега бе руса. Боже, този тип сменяше цвета на косата си по-често, отколкото повечето хора сменяха чорапите си.
— Какво става, Ти Рекс?
Ахерон се намръщи като чу прякора си, но не каза нищо. Кимна с глава към тялото, пъхнато във все още отворения найлонов чувал.
— Тази жена е умряла преди по-малко от час. Кажи ми какво усещаш.
— Нищо. — В мига, в който го изрече, Талон разбра. Винаги, когато някой умреше, душата му се задържаше за кратко, преди да отлети. Имаше само едно изключение — когато душата е била заловена и пленена от някой. — От деймон ли е била убита?
Ахерон поклати отрицателно глава.
— Да не би тя да е нов Нощен ловец?
Отново отрицателно поклащане.
— Някой е пил от нея, докато не е изсмукал докрай жизнените й сили, за да открадне душата й. Гърлото й сякаш е разкъсано от нещо като остри нокти. Полицаите се опитват да убедят сами себе си, че е било някакво кръвожадно животно, но раните са прекалено дълбоки и идеално оформени.
Талон се вледени.
— От нокти като на Зарек?
Ахерон извърна глава и впи поглед право в очите му. Талон видя само собственото си отражение в черните му зеници.
— Ти какво мислиш?
Келтът прокара ръка по ръба на брадичката си, докато наблюдаваше работата на полицаите. Сцената бе доста обезпокоителна.