Зелени сенки, Бял кит [bg]

— Това е гробът — кимна свещеникът. — Наредете се от двете страни на пътеката и за бога, оправете си вратовръзките, ако имате такива, и най-вече, закопчейте си дюкяните на панталоните. Нека изпратим подобаващо Килготен. А впрочем, ето го и него!

И наистина, лорд Килготен вече се задаваше, бедната добра душа, в ковчег, натоварен върху платформата на една от колите от стопанството му, зад която следваше процесия от автомобили и други превозни средства, разтегнала се през половината подножие на хълма.

— Какъв парад! — рекох аз, но никой не ме чу.

— Никога не съм виждал подобно нещо! — извика Дуун.

— Затваряй си устата — каза му любезно свещеникът.

— Да пукна дано! — възкликна Фин. — Виждате ли ковчега?

— Виждаме, Фин, виждаме! — ахнаха всички.

Защото ковчегът, преминаващ тържествено пред нас, бе красиво изработен, със сребърен и златен обков, но що за странно дърво бе използвано за направата му?…

Дъски от сандъци за вино, доплавали чак от Франция, за да претърпят корабокрушение и да потънат в бездънните изби на негова светлост!

Сподавена буря от възгласи разлюля компанията от бара на Фин. Те се вдигнаха на пръсти, заръчкаха се с лакти.

— Янки, ти разбираш думите — изсъска ми Дуун. — Кажи ни какво пише!

Огледах ковчега, покрит с имена на първокласни напитки, и с трепет възкликнах:

— Мили боже! Това е „Шатоньоф дю Пап“, „Шато Лафит Ротшилд“! До него, надолу с главата, „Льо Кортон“. По-нататък — „Ла Лагун“. Какъв стил само! Каква класа! Не бих имал нищо против и мен да ме погребат опакован в дъски с подобни клейма на тях!

— Интересно — зачуди се Дуун — дали може да ги прочете, както е легнал отвътре?

— Млъкни най-сетне — изгледа го свещеникът. — След малко ще ти стане още по-интересно!

И сякаш колата с мъртвеца не бе достатъчна, за да нажежи атмосферата, онова, което я следваше, предизвика още по-силна вълна на безпокойство сред потящите се мъже.

— Напомня ми за онова погребение — промърмори Дуун — когато някой се подхлъзна, падна в дупката, счупи си глезена и развали цялата гощавка!

Защото процесията завършваше с цяла върволица коли и камиони, натоварени догоре с каси френски вина, а най-открая впряг горди бели коне, покрити с черни наметала, се пенеше, теглейки огромен фургон от ранните дни на „Гинес“.

— Не може да бъде! — рече Фин. — Лорд Килготен се е погрижил да почерпи за собствения си помен!

— Ура! — отговори тълпата. — Каква добра душа!

— Трябва да е знаел, че в ден като този ще пресъхнат устата и на монахините, а всички ние ще изплезим езици от жажда!

— Настрана! Дайте път!

И хората се залепиха покрай оградата, докато всичкият превоз, накамарен със странни етикети от Южна Франция и Северна Италия и издаващ същинска приливна вълна от бълбукащи звуци, не се струпа в църковния двор.