Зелени сенки, Бял кит [bg]

Той се дръпна настрани, а останалите мъже и аз се втурнахме към него и се наредихме в кръг, свели глави за спешно съвещание. Посред разменяните шепнешком реплики отчето се изправи, за да види какво прави Клемънт. Адвокатът беше вече на третата бутилка.

— Бързо! — извика Дуун. — Както е тръгнал, скоро ще ги досъсипе!

Изпука и четвърта тапа, изтръгвайки жален стон от гърлата на отбора на Фин — „Жадните воини“, както щяха да се нарекат впоследствие.

— Фин! — разнесе се по едно време гласът на свещеника в разгара на дебата. — Ти си гений!

— Така си е — съгласи се Фин. Кръгът се разпръсна и отчето заприпка обратно към гроба.

— Имате ли нещо против, сър — рече, изтръгвайки бутилката от ръцете на адвоката, — да ни прочетете още един път проклетата клауза?

— За мен ще е удоволствие — отвърна адвокатът, и явно наистина беше така, съдейки по усмивката, с която отметна панделките и разтвори пак завещанието.

— „… че противно на старата пословица, човек всъщност може да отнесе благата си в гроба…“

Когато свърши, сгъна листа и опита да се усмихне отново, пресягайки се към бутилката, конфискувана от божия служител.

— Чакайте малко, господин адвокат — рече отчето, като отстъпи назад и обгърна с поглед тълпата, попиваща всяка негова дума. — Нека ви задам следния въпрос. Пише ли някъде по какъв точно начин виното трябва да се озове в гроба?

— Това е без значение — отвърна адвокатът.

— Значи сме единодушни, че важното е в крайна сметка да попадне там? — попита свещеникът със странна усмивка.

— Ако искам мога да го изливам през рамо или да го подхвърлям във въздуха — каза адвокатът. — Стига да се приземи от която и да било страна на ковчега или върху капака му, всичко е наред.

— Чудесно! — каза отец Кели. — Хайде, момчета! Едната рота тук, другата отсреща. Строй се! Дуун?

— Да, сър?

— Раздавай порциона. Живо!

— Да, сър!

Настана стълпотворение от блъскащи се и строяващи се мъже.

— Чакайте! — викна адвокатът. — Ще повикам полиция!

— Полицията е тук — обади се глас от далечния край на тълпата. — Сержант Баниън. От какво се жалвате?

Потресен, Клемънт успя само да примигне и с треперлив глас да изблее:

— Аз си тръгвам.

— Да видим как ще минеш жив през портала — каза му жизнерадостно Дуун.

— Тогава оставам. Но…

— Но? — попита го отец Кели, докато тапите изхвърчаха, а тирбушонът проблясваше ярко по цялата дължина на редиците.

— Това е против буквата на закона!

— Не — обясни му спокойно свещеникът. — Буквата си е същата, само пунктуацията е леко разместена.

— Мир-рно! — изкомандва Фин, когато всичко беше готово. От двете страни на гроба мъжете и аз чакахме, всеки с по бутилка „Шато Лафит Ротшилд“, „Льо Кортон“ или „Кианти“ в ръка.