Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Сега можеше да помисли за себе си. Унило видя как Гейбриъл се носи през балната зала към нея с пълна чиния. Още не беше измислила друг начин да си върне тиарата освен чрез помощта на Гейбриъл, нито пък се сещаше за нещо друго, което да го удовлетвори толкова пълно — тя си пое дълбоко дъх — като нея.
— Мис Де Лейси, помислих си, че може би ще желаете да опитате някои от деликатесите, с които предвидливият ни домакин е решил да ни угости. — Гейбриъл се поклони, поднасяйки салфетката и чинията, пълна с храни, подбрани така, че да възбудят апетита й. Изглежда той си спомняше всичките й предпочитания, а появата му съвпадаше с момента, в който я мъчеше адски глад.
Глад, който въобще не интересуваше членовете не висшето общество, защото компаньонките не бяха поканени на вечерята с истинските гости, нито пък можеха да получат чаша пунш, нито дори да отдъхнат в гримьорната на дамите, въпреки че Мадлин беше нарушила това последно правило, навличайки си яростните погледи на лейди Табард. Работата й беше да си седи тихо и да наблюдава Тамзин, да е на разположение, ако Тамзин има нужда от помощ с роклята, да пази Тамзин от буйни ухажори. Тези задачи я изтощаваха и отегчаваха, тъй като събирането беше малко, а момичето се държеше възможно най-благовъзпитано.
За най-голямо нещастие Мадлин не можеше да устои на този красавец, който я изкушаваше с чиния вкусни изкушения. Тя пренебрегна скандализираните погледи на матроните и прие храната.
— Благодаря ви, лорд Кемпиън — изрече тя официално и протегна ръце към чинията.
— За нищо, мис Де Лейси. — Отговорът му не отстъпваше на нейния по сардоничност. — Ще ми направите ли удоволствие с компанията си, докато вечеряте? — той посочи празния стол до нея.
Мадлин видя как матроните изоставиха всякакви добри обноски и проточиха вратове, за да ги наблюдават по-добре. Тя снижи глас и изсъска:
— Да, да, спри да стърчиш. Привличаш вниманието.
Лека усмивка затрептя на устните му, докато изпълняваше нареждането й.
— Когато си гладна, винаги си в лошо настроение.
— Не е вярно. — Тя отхапа от чаения кейк. Уханието на лимон изпълни устата й със слюнка и тя въздъхна от задоволство.
— Очевидно съм грешал. — С мрачна интензивност той започна да наблюдава как тя облизва глазурата от пръста си и това я накара да постели салфетката в скута си и да яде като дама.
Не случайно жените не биваше да ближат нищо в присъствието на мъж, преди Мадлин просто не осъзнаваше причината.
— В лошо настроение съм заради неприличното ти предложение.
Той вдигна вежда и кимна с глава към любопитните матрони пред тях.
— Искаш ли да поговорим за това сега?
Тя мразеше правотата на Гейбриъл почти колкото нуждата от дискретност. Пое си дъх, за да възстанови самообладанието си, и попита:
— Балът харесва ли ти?
— Пълна досада.
Мадлин се ухили. Беше го видяла да съпровожда всички млади дами за задължителния марш при откриването на бала. После той танцува с двете млади госпожици Ачард, с трите госпожици Грийн и с всичките четири дъщери на Вавасьор. Списъкът изглеждаше безкраен, защото този прием беше претъпкан с млади дами, облечени в светли рокли, които се развяваха и прилепваха по телата им. Мадлин беше доволна, че Гейбриъл не се е забавлявал. Но ако се влюбеше в друга, щеше да загуби интерес към нея.
Тя не се задълба в собствената си ирационалност.
Той я гледаше как дъвче макароните със същата интензивност отпреди малко.
— Длъжен съм да те информирам: мосю Вавасьор твърди, че те е разпознал и те определя като херцогинята.
Мадлин преглътна, задави се и се закашля в салфетката си.
— Мислех, че достатъчно съм го избягвала — каза тя, когато се оправи.
— Очевидно те е забелязал този следобед, когато ме пръждосваше по дяволите на пътеката към плажа.
— Не съм те пръждосвала по дяволите! — Не биваше да използва такъв език, а и обвинението му я беше отклонило от главния въпрос, а именно: — Плъзнала ли е клюката?
— Чух го да я разказва, когато връщах очарователната му щерка след танца ни.
— Коя от всичките му очарователни щерки имаш предвид? — гадничко попита тя.
— Какво? — Той изглеждаше истински объркан.
— Той има четири очарователни дъщери. За коя ми говориш?