Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Стъпката й се разколеба. Затова тя побягна, изплъзвайки се от изкушението с кожените си пантофки. Беше възмутена от изискването да плати за услугите му с тялото си. И все още беше. Освен това се чувстваше унижена от лекото въодушевление, което бе изпитала, когато той предяви претенцията си. Тя я отрече и щеше да я отрича до деня на смъртта си. Може би щеше да си признае — в потайните кътчета на душата си — че желае Гейбриъл, но нямаше да бъде безпомощна. Горчивият опит я беше научил колко е страшно да си уязвим, а времето я беше научило на ум и разум.
Следователно, когато си върнеше тиарата, нямаше да злорадства над Гейбриъл. Вместо това поне веднъж щеше да се вслуша в съвета на Елинор и да побегне с наградата в ръка. С малко късмет щеше да е изчезнала преди изгрев слънце.
Напусна имението през страничната врата, оставена отворена без съмнение от някой лакей, измъкнал се за среднощна любовна игра. Тъмносинята рокля на Елинор може би не удовлетворяваше лейди Табард, но забележително добре прикриваше Мадлин, която се промъкваше сред непознатия пейзаж, придържайки се към сенките на дърветата и високата мрежа от увивни растения.
Полъхът беше чист и свеж. Веселите му пръсти на дърпаха полите й. Вятърът се притаяваше зад нея и я блъсваше към целта. Клоните стенеха. Листата плющяха. Очите й различаваха черните очертания на по-светлия фон: дърво, беседка, вдовишката къща.
Изпита необуздана възбуда. Само всичко да минеше успешно и тя отново щеше да поеме контрола над живота си.
Чувството й за всемогъщие поизбледня, когато сви зад ъгъла и долови мирис на тютюн. Застина на място и се втренчи в мрака. Ето там. Пурата димеше, някой от хората на Ръмбилоу пафкаше. Тя предпазливо се отдръпна назад и размисли.
Мистър Ръмбилоу съхраняваше тиарата в сейфа на вдовишката къща. Беше разположил стражи, но може би всички стражи бяха отвън.
А може би не. Мадлин се усмихна скръбно.
Оставайки в най-гъстите сенки, тя се придвижи покрай стената, като на всеки изминат метър спираше да се ослушва.
Опитът й показваше, че хората виждаха проблеми там, където ги нямаше, а тя полагаше усилия и преодоляваше проблемите, когато те възникваха. Повечето пъти трудностите можеха да се преодолеят с малко смелост и решителност, качества, които Мадлин притежаваше в изобилие. А ако към тях прибавим и пистолет…
Но първо трябваше да се промъкне вътре. Взривяването на ключалка и чупенето на прозорец бяха шумни възможности, така че… тя откри страничния вход и завъртя бравата.
Вратата се отвори без дори да изскърца.
Мадлин се намръщи. Вратата в Шалис Хол беше отворена. Тази врата беше отворена. Сякаш някой вече беше дошъл във вдовишката къща от Шалис Хол. И защо? По същата причина? Или въпросният някой си имаше други основания?
Е, този някой го чакаше изненада, защото херцогиня Магнус беше страшен противник, а тиарата беше нейна.
Тя тихо влезе на пръсти, очаквайки всеки миг някой да й налети. Нищо. Съдейки по тихия звук от стъпките си, помещението беше обширно и високо, вероятно кабинет, но пердетата бяха дръпнати — и беше тъмно.
Мадлин затвори вратата и се промъкна вътре, хранейки отчаяната надежда да не си удари пищялките в мебелите. Без да бърза, тя пресече застлания с килим дъсчен под, и когато очите й свикнаха с още по-плътния мрак, тя съзря изхода. Пое към вътрешността на къщата и се зачуди дали ще й се наложи да използва остатъка от свещта, за да намери сейфа. Сейфът със сигурност беше в игралния салон, но къде беше игралният салон?
В библиотеката или във всекидневната, място просторно и луксозно, където мъжете можеха да залагат огромни суми, докато страдат от илюзията, че са неуязвими.
Следващата стая беше голяма, но без мебелировка и Мадлин лесно се оправи в нея. В по-следващото помещение тя разбра, че е достигнала целта си. Във въздуха се носеше мирис на тютюн. Откри пет масички, столове с прави облегалки и големи, меки кресла. Потърси сейфа. Ритна пищялките си в отоманката и прошепна Merde!, но дори това прозвуча твърде силно в тишината на къщата. Най-накрая ръцете й напипаха масивна, студена стоманена кутия — сейфът. Тя плъзна пръсти по предницата му, следвайки контура на вратичката, и откри заключващото устройство. Бръкна в джоба си, намери недогорялата свещ…
Някъде зад нея й се затръшна врата.
Тя изпусна свещта, бързо опипа пода, намери я и я прибра. Чу мъжки гласове, които шумно спореха, и си вдъхна увереност, като положи ръка върху пистолета. През вратата проблесна светлина. Мадлин се наведе до ръба на масата, затаи дъх и се замоли никой да не чуе бумкащото й сърце.