Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Въоръжена с гребен и четка, Тамзин разреса дългата черна коса на Мадлин.
— Да знаеш, че те подозирам.
— Подозираш ме? — Мадлин така изписка, че се наложи да понижи гласа си една октава. — В какво ме подозираш?
— Мисля си, че може би не винаги си била компаньонка. Да не би да си дама, чиито родители са умрели без да й оставят средства за издръжка?
На Мадлин й си дощя сама да се бе сетила за толкова правдоподобно обяснение на неудачите си.
— Ами да! Точно така!
Тамзин я погледна странно в огледалото.
— Тоест… да. Сякаш още се уча как да бъда компаньонка.
— Без особен успех. — Тамзин дръпна косите на Мадлин. — Видях те. Този следобед не ме държа под непрекъснат контрол. Бях сама с лорд Хърт.
— Той опита ли нещо? — Мадлин щеше да повърне, ако бе допуснала опозоряването на това невинно създание.
Тамзин изсумтя.
— Той дори не забеляза, че те няма. Беше твърде зает да ми разяснява какви нови столове е купила майка му за трапезарията на имението Хърт. Той е мамино синче.
— Можеше да е по-лошо — ухили се Мадлин. — Можеше да ти разправя за коне.
— Този въпрос вече го бяхме разчепкали до основи. — Тамзин я погледна смразяващо.
— Когато ви настигнахме, казах на Хърт, че е време да се връщаме.
— Това трябваше да го направиш след първите петнайсет минути. Но беше твърде заета да говориш с лорд Кемпиън. — Тамзин постави ръце на раменете й, завъртя я към стаята и занавива на пръст къдриците й. — Вие двамата се хванахте за гушите на пътеката към плажа. Да искаш да ми кажеш нещо?
— Че той е простак? — предположи Мадлин.
— Той не е простак. Носи му се славата на безупречен, ала доста дистанциран джентълмен. Но с теб той съвсем не се държи дистанцирано. Дори когато е в компания, той има очи само за теб… и те зяпа по един определено неприличен начин. — Тамзин се изкашля. — Заради теб ли нейна светлост развали годежа си?
— Не! Той игра хазарт и спечели цяло състояние, но любовта му към картите обиди нейна светлост до такава степен, че…
— Пълни глупости! Ако това въобще е обида, то тя е съвсем дребна. Онази Личност каза, че оттогава не е играл.
Ако това беше вярно, как трябваше да го разбира? Че е благоволил да дойде на тази игра не защото копнее твърде много за хазартна тръпка, а защото счита мистър Ръмбилоу за заплаха, която трябва да бъде отстранена? В такъв случай Гейбриъл беше герой. Непоносима мисъл. Тя предполагаше… извинение.
Мадлин потръпна.
— Затова си мисля, че той може би те е обичал повече от нея — изрече Тамзин, грижливо подбирайки думите си.
Мадлин замлъкна изумена. Ако човек не беше наясно с фактите, такава теория изглеждаше логична.
— От държанието ти с него трябва да заключа, че не си отвърнала на любовта му.
— Не — тихо изрече Мадлин.
— Добре тогава. В края на приема щях да разбия сърцето ти, защото една компаньонка не може да се ожени за граф.
Тамзин отново я завъртя към огледалото, уви косата й няколко пъти около юмрука си и се зае да я забожда с фуркети.
— Но ти и бездруго го знаеш.
— Да. — Този път отговорът на Мадлин беше още по-тих.
— Разбира се, нейна светлост е по-привлекателна от теб, но по разказа на граф Кемпиън за това как е престъпила обета си личи, че отвътре не е толкова красива, колкото отвън. — Тамзин тъжно поклати глава. — Аз я харесах. Но първите впечатления лъжат, нали?
— Херцогинята имаше основателна причина да не спази обещанието си — сопна се Мадлин, ядосана на Гейбриъл до немай-къде.
— Не знам възможно ли е да съществува основателна причина за такова нещо. Онази Личност ми каза да мисля внимателно, преди да обещавам ръката си, защото развалянето на годеж е много тежък грях.
Мадлин отново би се сопнала, но… не можеше. Нея я бяха учили на същото нещо и без значение как се мъчеше да оправдае действията си, тя все още изпитваше неудобство и… да, вина. Гейбриъл щеше да е много щастлив, ако знаеше.
— Но нека сравнението с херцогинята не те притеснява — казваше Тамзин. — Доста си привлекателна, особено с тази прическа. Просто бих те посъветвала да се държиш на малко по-голяма дистанция в общуването с лорд Кемпиън.
— Ако зависеше от мен, никога нямаше да му проговоря отново. — Ако зависеше от нея, нямаше да плати цената за тиарата.
— Виждаш ли? Пак си показа рогата. Предлагам ти безпристрастен съвет, а ти ми се репчиш. Ако не искаш хората да ви забелязват, и, по-важно, да не клюкарстват за двама ви, ще трябва да овладееш фасадата на безразличието.
Дори Елинор не смееше да поучава Мадлин така. Тамзин се извъртя и забоде още няколко кичура.