Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Той се усмихна на блеещите овце, които си просеха да бъдат остригани. Да, би работил, за да си докаже, че не е забравил уменията си.
„Компаньонката“ на Тамзин се облягаше на стената с изражение, което можеше да бъде описано само като предизвикателно. Че как другояче? Кемпиън я преследваше като разгонена хрътка. Тя кроеше нещо и Ръмбилоу би дал преден зъб, за да разбере какво се крие под скромната й фасада.
Може би си мислеше единствено за новината, която мосю Вавасьор беше разпространил в залата. Че тя е херцогиня, а не компаньонка. Ръмбилоу оголи зъби в хищна усмивка. Ставаше интересно, точно както беше предвидил.
Разбира се, би дал много, за да узнае какво точно е надрънкал Големия Бил на нейна светлост този следобед. Големия Бил твърдеше, че само я е ухажвал. Големия Бил открай време си е бил глупак, че и пияница на всичкото отгоре, обаче никога не клинчеше пред обир или убийство. Затова го държеше близо до себе си и често си служеше с него. Ръмбилоу никога преди не го бе наричал опасен глупак, но ако бе издрънкал на „мис Де Лейси“ нещо, което да разклати увереността й в приема или в него самия, то тя не го показваше с нищо. Може би всичко беше наред.
А може би трябваше да елиминира Големия Бил, когато работата бъде опечена.
Ръмбилоу въздъхна. Сбогуването със старите другари беше трудно, но парите облекчаваха мъката.
Високият, елегантен и неестествено спокоен лорд Кемпиън стоеше и си бъбреше с мосю Вавасьор.
Кемпиън беше известен с безмилостната си репутация и беше гъст с Хоум Офис — организираше крайбрежната отбрана и правеше още бог знае какво за защитата на страната — Ръмбилоу се възхити на презрителната си усмивка в огледалото — но Хоум Офис не се интересуваше от обикновени измамници. Така че каква беше истинската игра на Кемпиън?
Каквато и да беше, херцогинята доста ефективно го бе разсеяла. Кемпиън знаеше истината за лейди Мадлин. Щеше ли да я хвърли на тълпата? Според Ръмбилоу — не. Не и преди да се е намърдал под полата й. После — Ръмбилоу беше сигурен — лордът щеше да си отмъсти пресладко. Поне Ръмбилоу би постъпил така.
Погледът му се спря на сочното й тяло. С удоволствие би се намърдал под полата й, а ако мълвата не лъжеше, тя имаше опит. Нямаше да му циври, че я боли — въпреки че понякога и това го възбуждаше.
Вместо това щеше да се наслаждава на мисълта, че оправя херцогиня.
Струваше си да помисли в тази насока.
15
Когато Мадлин рязко отвори очи, свещта почти беше догоряла. Младата жена незабавно си спомни какво трябва да направи.
Да открадне тиарата.
Тя тихо се надигна и провери леглото на Тамзин. Момичето спеше дълбоко, изтощено от триумфа си на бала, където джентълмените се биеха за вниманието й, а останалите млади дами й завиждаха.
Мадлин отиде до прозореца и дръпна тежките завеси. Единствено слабата светлина на звездите разсейваше абсолютния мрак навън. Вятърът разпръскваше облаците и всичко изглеждаше пусто и тихо.
Мадлин доволно си пое дъх. Оттук виждаше очертанията на вдовишката къща — двуетажна постройка, която се извисяваше отдясно зад Шалис Хол. И една светлинка не трепкаше от прозорците й. Къщата пустееше в очакване на играта утре вечер — и на нея нощеска.
Тя измъкна пистолета от куфара си и внимателно го зареди с барут и сачми. Пъхна го в специалния кобур от черно кадифе и го завърза около кръста си. Не възнамеряваше да го използва, но когато човек се промъква, за да отмъкне собственото си съкровище, съкровище без съмнение охранявано от някой и друг главорез, трябва да е готов за всичко.
Тя направи конус от едно късче хартия, напълни го с барут и сгъна върха му. Един френски войник й беше показал трика как се гръмва ключалка. Винаги си беше мислила, че той някой ден ще й влезе в употреба. Подозираше, че въпросният ден е дошъл.
Най-накрая тя пъхна кремъка и недогорялата свещ в джоба си, навлече си най-тъмното боне на Елинор с широка периферия, която засенчваше лицето й, и се измъкна от стаята.
Докато се прокрадваше в коридора, чу как часовникът удари три и реши, че е щастливка, задето не се натъкна на някой джентълмен, припкащ към сладостите на изневярата.
Мадлин взе допълнителни мерки, докато минаваше покрай спалнята на Гейбриъл. Този човек изглежда бе надарен с шесто чувство относно разгадаването на намеренията й, а надали някой би одобрил сегашните й намерения. Пък и на Гейбриъл нямаше да му пука, че не й е оставил избор. Той щеше да я наругае, да я застави да спре и да поиска на място възнаграждението за работата, която не бе извършил.