Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Бе сложила вече ръка на дръжката и в миг застина. Дочу шепот на гласове през вратата. Единият глас беше мек и женски, а другият — рязък и отчетлив. Кейт веднага се досети кого ще намери в стаята на Робин. Нима сама не му бе дала разрешение да търси удоволствия другаде? Но все пак изпита болка, че толкова бързо е прибрал Лизи в леглото си. Тя понечи да си тръгне, но в миг я овладя внезапен, необясним гняв. Ако не друго, поне искаше да покаже на Робин и неговата никаквица, че е разбрала всичко. Като изправи рамене, Кейт отвори рязко вратата и влезе в стаята с цялата увереност, която можеше да събере.
Робин изглеждаше по-учуден от факта, че виждаше Кейт в стаята си, отколкото от това, че го заварваха с Лизи до леглото му. Защо ли бе дошла Кейт? Дали посещението й не означаваше, че и тя го желае така силно, както и той нея? Той въздъхна силно. Ако наистина беше така, присъствието на Лизи тук само ще засили разочарованието й от него.
— Виждам, че не си губиш времето и бързо си намерил заместница за леглото — саркастично започна Кейт.
— Не е това, което си мислиш, Кейт.
Лизи се усмихна, но не каза нищо, защото добре разбираше какви заключения си бе направила Кейт и ни най-малко не съжаляваше за това. Една жена, изхвърлила мъж като Робин от леглото си, наистина не го заслужаваше.
— Не е ли? Да не искаш да ти повярвам, че Лизи просто е дошла на приятелско посещение при теб по нощница по това време на нощта?
На Робин не му се искаше Лизи да слуша разправиите им, затова й хвърли леден поглед и нареди:
— Остави ни, Лизи. И не влизай повече тук, без да съм те извикал.
— Но Робин…
— Прави каквото ти казвам.
Лизи напусна стаята като хвърли на Кейт смъртоносен поглед. Кейт направо искаше да изкрещи от болка. Как може една прислужница да се появява в такъв вид пред Робин! Нощницата й беше толкова прозрачна, че гърдите й ясно се виждаха. Те бяха доста големи, с изпъкнали напред зърна, които се очертаваха под тънката материя и сигурно биха въздействали по влудяващ начин на всеки мъж. След като вратата се тресна след Лизи, Кейт се приближи до леглото с гневно лице.
— Как си позволяваш?
— Не съм направил нищо, за което нямам специалното ти разрешение — подигравателно отвърна той. Тя го ревнуваше — тази мисъл внезапно осени съзнанието му и му достави истинско удоволствие.
— Можеше да я отведеш поне в обора или на някое по-подходящо място от собствената ми къща. Не те ли е срам?
Робин се засмя и това я накара в миг да осъзнае, че се държи като ревнива съпруга. В действителност тя не се интересуваше с кого ще спи Робин, след като не е с него. Бързо забрави какво я бе довело тук тази вечер, както и разговора преди това с баща си. По-скоро небето ще се продъни, отколкото да се съгласи да е примерна съпруга на такъв лекомислен човек като Робин Флетчър.
— Мисли каквото искаш, Кейт, но аз наистина не съм канил Лизи тук тази вечер. И моята изненада бе не по-малка от твоята, когато я видях да влиза.
Кейт му хвърли леден поглед, погледна по-скоро не него, а голото му тяло, покрито само с един чаршаф.
— Все пак си бил готов да я посрещнеш.
— Винаги спя гол. Ако ми беше истинска съпруга и спеше с мен, щеше да го знаеш.
Кейт не можа да измисли никакъв подходящ отговор за язвителната му забележка.
— А ти защо дойде, Кейт?
Тя се обърка. В никакъв случай не можеше да му признае, че бе дошла да се сдобрят, след като го намери с друга жена в стаята.
— Кейт… погледни ме. Знам защо си дошла.
Думите му доста я озадачиха, тя вдигна глава и отправи поглед към него.
— Дори и да съм имала някаква причина, тя вече не съществува. Желая ти лека нощ. Или може би искаш да изпратя отново Лизи при теб?
Робин я хвана за ръката преди да успее да се измъкне.
— Не искам Лизи. Ако я желаех, щях да я имам отдавна. Не можеш ли да разбереш с упоритата си глава, че желая единствено теб?
— Няма защо да ме лъжеш, Робин. И двамата добре знаем защо се ожени за мен. Не съм хубава, а освен това съм прекалено стара, за да ме желае някой.
— Глупости, как можеш да мислиш такива ужасни неща за себе си, скъпа?
— Не се опитвай да ме успокояваш — възрази Кейт и започна да се ядосва. — Каквото и да говориш, фактът си остава факт: ти и Лизи бяхте… ти… по дяволите, пусни ме да се ходя.
— Нима не искаш да повярваш на нито една моя дума? Понякога ми се иска да те разтреса цялата, докато ти дойде ума в главата. Точно такова е желанието ми в момента.
— Да не си посмял — заплашително го предупреди тя. После го отблъсна от себе си със сила, каквато дори не предполагаше, че притежава, и побягна към вратата. Но не беше достатъчно бърза. Робин скочи пъргаво от леглото, протегна ръка, сграбчи я за косата и обърна лицето й към своето.