Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
Старецът едва дишаше и Робин му нагласи по-удобно възглавницата под главата.
— Взе ли лекарствата си, Уилям?
— Да — задъхано отвърна старецът и потрепери. — Тази вечер нещо не съм добре.
— Тогава ще те оставя да си починеш.
— Почакай, Робин. Знам, че с Кейт имате проблеми и се чувствам отговорен за всичко. Нали аз най-много настоявах за брака ви и дълбоко в себе си все още съм убеден, че вие двамата сте създадени един за друг.
Робин не беше толкова сигурен, но не искаше да спори с болния човек.
— Всичко зависи от Кейт, Уилям. Съдбата на нашия брак е изцяло в ръцете на дъщеря ти и упоритата й гордост. Може би въобще не трябваше да се съгласявам с тази безумна идея. Мислех си, че аз… — той млъкна и се изчерви, — по дяволите, какво ли значение има вече всичко това? Лека нощ, Уилям. Почини си добре.
Робин тъкмо се беше съблякъл и си бе легнал, когато чу, че вратата се отвори и след това се затвори. На слабата светлина от нощната лампа той трудно можеше да види кой влиза, но по очертанията на силуета разбра, че е жена. Може би Кейт? Кръвта нахлу в главата му и сърцето му лудо заби. Нима накрая бе преглътнала гордостта си и идваше при него? За него бе много по-трудно, отколкото предполагаше, да я остави на мира, защото страстно я желаеше. Бе готов всеки момент да забрави острите думи, които си бяха казали, да я притисне силно до себе си и да я вземе цялата. Ето, сега тя идваше при него и всичко така прекрасно се промени.
Жената се приближи бавно и се появи в очертанията от светлината на лампата. Изумен, Робин направо загуби дъха си. Това беше Лизи, боса и облечена само в почти прозрачна нощница, под която ясно се очертаваше всяка гънка от тялото й.
— По дяволите! Какво правиш тук, Лизи? Да не си полудяла да идваш в такъв вид в стаята ми?
— Не, не съм луда, Робин, просто искам да ти помогна да забравиш болката, която ти причинява тази студена вещица.
— Тази „вещица“ е моя съпруга — студено я сряза Робин.
— Но тя не постъпва като съпруга — сви рамене Лизи. — Ако аз бях твоя жена, щях да бъда в леглото заедно с теб, а не да спя сама в отделна стая. Нека да ти помогна, Робин, няма да съжаляваш за това.
Тя се приближи още повече и спря точно до леглото му. Като изгледа изразително голите му рамене и онези части от тялото му, които бяха покрити с чаршафа, Лизи облиза устни и седна на ръба на леглото.
— Хайде, Робин, аз знам как да доставя удоволствие на един мъж.
Едва изрекла тези думи, тя протегна ръка и го погали.
— По дяволите — изруга Робин. Той наистина изпитваше силно желание. Но то го изпълваше и преди Лизи да влезе в стаята, породено бе само от мисълта за всичко, което бе направила Кейт с него.
Очите на Лизи заблестяха при вида на издутината под чаршафа, която ясно свидетелстваше за състоянието на Робин. Той изпъшка и понечи да стане, за да я изхвърли навън, но после се отказа. По дяволите, беше гол, силно възбуден и в стаята стоеше жена, която беше готова да легне с него. Какво повече би могъл да иска един мъж? Отговорът бе прост и обикновен. Кейт. Той искаше Кейт. Но нали собствената му съпруга му бе разрешила да удовлетворява желанията си както си иска. Ако беше мъж на място, щеше да постъпи точно така. Господ му е свидетел, че в момента можеше да се справи с Лизи и с още няколко жени. Мислите за Кейт и за страстта, с която отвръщаше на ласките му, направо го бяха подлудили през последните дни. Защо пък Лизи да не може да свърши работа? Защото не беше Кейт.
— Върви по дяволите, Лизи — изръмжа Робин и стисна зъби, за да се овладее, докато Лизи продължаваше с интерес да гледа към точно определено място от тялото му под чаршафа.
— Виждам, че ме желаеш, Робин — доволно отбеляза Лизи. — Имам достатъчно опит, за да разбера това. Мога да ти доставя удоволствие, за каквото съпругата ти не е и сънувала. Желая те от момента, в който те видях за първи път.
— Не чувстваш ли, че прекаляваш — отвърна Робин, като отчаяно се мъчеше да запази контрол над себе си. Колко трудно му се отдаваше това! — Ако някога имам нужда от жена, бих предпочел сам да си я избера. А сега веднага се измитай, защото ако не го направиш, ще се погрижа да те преместят другаде. Може би другите хора, при които ще отидеш на работа, ще се възползват от услугите ти.
Кейт се спря пред вратата на стаята на Робин. Беше мислила дълго, преди да се реши да отиде при него, за да опитат двамата да разчистят разногласията си. Не беше сигурна, че ще може да издържи дълго да живее в такова безразличие. След като вече имаше съпруг, трябваше да признае, че Робин не беше нито по-добър, нито по-лош от останалите мъже, които познаваше. Той поне се отнасяше с толкова уважение и съчувствие към баща й и обичаше имението Маккензи, така че щеше да работи здраво за просперитета му.