Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
На тази вечеря в началото на ноември 1994 година дренажната тръбичка вече я нямаше, което подобряваше мириса ми, но все още носех гипс. Седях на края на масата с крак, опънат встрани, сякаш се надявах да спъна баба. Уина приключи с рака, примлясна звучно с устни, което смяташе за подходящо за възрастта си, и каза:
— Спомена, че майка ти изкарва пари от змиите по три начина.
Лори докосна прекрасните си сочни устни до салфетката.
— Тя също и дои гърмящи змии.
— Какъв магазин, по дяволите, би продавал такова нещо? — извика татко ужасен.
— Имахме една малка, сладка млечна змия у нас за малко — обърна се мама към Лори. — Казваше се Ърл, но винаги съм мислела, че Бърнард ще му подхожда повече.
— На мен ми изглеждаше като Ралф — каза баба Роуина.
— Ърл беше момче — уточни мама, — или поне го мислехме за момче. Ако беше момиче, щеше ли да се налага да го доим? Все пак, ако не доиш кравата, тя може да умре.
Вечерята беше започнала чудесно. Погледнах татко. Той ми се усмихна. Знаех, че си прекарва страхотно.
— Всъщност в млечните змии няма мляко — каза Лори. — Нито в гърмящите. Това, което изцежда майка ми, е отрова. Хваща главата отзад и масажира жлезите с отрова. Секретът излиза от зъбите, които при гърмящите са подкожни, и се съхранява в стъкленица.
Татко смята гостната за храм и никога не поставя лакти на масата. Но сега се облегна и подпря брадичка с ръката, сякаш се приготви за дълго слушане.
— Значи майка ти има ранчо с гърмящи змии.
— Ранчо е силно казано, Руди. Не е и ферма. По-скоро е градина за развъждане.
Баба ми доволно се оригна и каза:
— На кого продава тази отрова — на убийци или може би на онези пигмеи с фунийки за стреляне.
— Производителите на лекарства я използват, за да правят антиотрова. Има и още няколко приложения в медицината.
— Ти спомена и за трети източник на доходи — припомни и баща ми.
— Майка ми е невероятна със змиите — изрече Лори с любов. — Ходи по партита и изпълнява номера с тях.
— Кой би поръчал такова представление? — учуди се баща ми.
— Кой не би? — попита майка ми и вероятно вече мислеше за годишнината им и за рождения ден на Уина.
— Именно — каза Лори. — Всякакъв вид фирмени празненства по повод пенсиониране, Коледа, бар мицвах, Американската асоциация на библиотеките, каквото се сетиш.
Мама и татко вдигнаха чиниите от предястието. Донесоха купи със супа от пиле и царевица, украсени с парченца чедър.
— Обичам царевица — каза баба, — но имам газове от нея. Преди ми пукаше, ама вече не. Дойде рокът на златните години.
Татко вдигна тост, не с вино, а с първата си лъжица супа:
— Нека негодникът да не излезе от затвора! Нека се пържи! Негодникът, разбира се, беше Пунчелино Бизо. На следващата сутрин предстоеше предварителен разпит, за да се определи дали е психически здрав.
Беше убил Лайнъл Дейвис, Хонкър, Кринкъл и Байрън Меткалф — дългогодишен водач на общността за запазване на града, когото беше измъчвал, за да получи информация за коридорите под площада.
Освен това експлозиите бяха убили двама чистачи в съда и един безделник, който изследвал ценностите на контейнера зад библиотеката. Нарта Файе Джийтър, възрастна вдовица, която живееше до съда, също беше починала.
Осем си е голяма цифра, като говорим за човешки животи, но като се имат предвид сериозните разрушения, можеше да има много повече жертви. Причината да са само толкова беше, че експлозиите бяха два етажа под земята и част от енергията беше потънала в разбиването на подземните тунели. Библиотеката, имението и банката се срутиха върху подземията си, сякаш превърнати в руини под прецизните изчисления на експерт по взривовете.
Съдебната палата също беше взривена, но камбанарията и падна в съседната сграда и предизвика неочакван ужас в иначе спокойния живот на вдовицата Джийтър.
Двете и котки също бяха премазани. Някои от жителите на Сноу Вилидж като че ли бяха по-наскърбени от тяхната смърт, отколкото от човешките или архитектурните загуби.
Пунчелино беше съжалил, че не са умрели стотици. Каза на полицията, че ако можеше да го направи пак, щеше да сложи допълнителни пакети напалм, за да предизвика такава огнена буря, която да унищожи много сгради.
Части от улицата и парка бяха хлътнали в тайните коридори на Корнелий Сноу. Моето красиво, черно, спортно купе с жълти ивици беше погълнато от една такава дупка.