Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Когато не успях да си отворя очите, си казах, че просто са залепнали от прах и сълзи. Знаех, че не е така, но мисълта ме успокои. Накрая някой каза:
— Не можем да спасим крака.
Не знаех дали беше в съня ми или истински лекар, но му отговорих с глас, който щях да имам, ако бях принц жаба:
— Трябват ми и двата крака. Аз гоня урагани.
След това потънах дълбоко в бездна, където сънищата бяха прекалено истински, за да са сънища, където загадъчни гиганти в периферията на полезрението ми бдяха над мен и където въздухът ухаеше на черешова пита фламбе.
23
Шест седмици по-късно Лори Лин Хикс дойде на вечеря. Изглеждаше по-красива от pommes a la Sevillane. За пръв път на масата имаше нещо по-възхитително от храната.
Рубиненочервени свещи и кристални лампени шишета разпръскваха трепкаща копринена геометрия по стените и развълнувани кехлибарени кръгове върху разграфения на квадрати таван.
Тя светеше по-ярко от свещите. Ядяхме предястието — раци, печени в сусам, когато баща ми каза:
— Никога не съм познавал човек, чиято майка е дресьор на змии.
— Доста жени се захващат с това, защото звучи забавно — отвърна Лори, — но е доста по-трудно, отколкото си го представят. И рано или късно се отказват.
— И все пак е забавно — отбеляза майка ми.
— О, да! Змиите са супер. Не лаят, не драскат мебелите и си решавате проблема с гризачите.
— И не трябва да ги разхождаш — добави мама.
— Е, ако много искаш, можеш, но не се отразява добре на съседите. Мади, раците са превъзходни.
— Дресьорът на змии как изкарва пари? — поинтересува се татко.
— Мама има три основни източника на доходи. Тя предлага разнообразни змии на телевизионните и филмовите продукции. По едно време сякаш всеки музикален клип използваше змии.
— Значи ги дава под наем! — изненада се майка ми.
— За час, ден, седмица? — попита татко.
— Обикновено за ден. Дори и за филмите с много змии ги вземат за не повече от четири-пет дена.
— Сега няма филм, който да не нашарят с малко живи змии — заяви баба Роуина. — Особено тези на Дъстин Хофман.
— Тези, които наемат змии на час — каза Лори сериозно, — са най-вече непочтени хора.
Това ме заинтригува.
— Никога не съм чувал за компания за непочтено наемане на змии.
— О, има ги, със сигурност — навъси се Лори. — Дават под наем на отделни хора и не задават въпроси.
С татко и мама разменихме озадачени погледи, но Уина беше наясно:
— За еротични неща.
Татко промърмори:
— Оппа!
А мама отбеляза:
— Страшничко.
А аз казах:
— Понякога ме плашиш, бабо!
Лори държеше да поясни:
— Майка ми никога не дава на отделни хора.
— Когато бях малка — каза Уина, — малкият Нед Ярнел, комшийското дете, беше ухапан от гърмяща змия.
— Дива или взета под наем? — попита татко.
— Дива. Малкият Нед не умря, но имаше гангрена. Трябваше да ампутират първо два пръста, после цялата китка.
— Джими, скъпи — каза мама, — толкова се радвам, че не се наложи да ти отрежат крака.
— И аз се радвам.
Татко вдигна чашата си с вино.
— Да пием за неампутирания крак на нашия Джими.
След тоста Уина изрече:
— Малкият Нед стана единственият еднорък шампион в стрелянето с лък, който някога е участвал в олимпийските игри.
— Това е невъзможно — удиви се Лори.
— Мило момиче — каза Уина, — ако мислиш, че е имало много едноръки олимпийски шампиони в стрелбата с лък, явно не си наясно с този спорт.
— Не е спечелил злато, разбира се — изясни татко.
— Сребърен медал — призна баба. — Но щеше да спечели златен, ако имаше две очи.
Лори остави вилицата, за да подчертае удивлението си:
— Бил е циклоп?
— Не — отвърна майка ми, — имал е две очи, просто с едното не е виждал.
— Но не трябва ли да имаш изострени възприятия, за да си добър в стрелбата с лък? — учуди се Лори.
Горда с приятеля си от детството, Уина отбеляза:
— Малкият Нед имаше нещо по-важно от изострени възприятия. Имаше кураж. Нищо не можеше да сломи малкия Нед.
Лори взе вилицата си и каза:
— Искам да разбера дали малкият Нед не е бил освен всичко и джудже.
— Каква странна, но интересна идея — обади се майка ми.
— Според мен само странна — заяви баба. — Малкият Нед беше метър и осемдесет и три, когато беше на единайсет, и стигна до метър и деветдесет и пет — голямо момче, като нашия Джими. Каквото и да си мислеше баба ми, аз бях с няколко сантиметра по-нисък от малкия Нед. Сигурно и тежах много по-малко от него, освен ако не се теглят само ръцете. В такъв случай със сигурност го превъзхождах.
Ако сравня двата си крака, левият тежи много повече от десния благодарение на двете метални пластини и многобройните пирони, които крепяха бедрото ми, плюс металната пластинка в пищяла. Беше се наложила и сериозна съдова хирургия, но това не добави и грам към теглото на крака.