Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Охладено е точно колкото трябва, момко. Точно колкото му трябва. — Брок млясна с устни. — Двадесет и пет хиляди не са милион, а?
Струан не отговори. Лицето му беше спокойно.
— Шест пенса за лира, казват. Вчера получих писмо. Загубих десет хилядарки. Много лошо от страна на банката да рискува парите на клиентите си. — Брок цъкна. — „Без да искам“ срещнах оня педераст Скинър. Той също рече, че е зле. Ще пише статия — уводна, обзалагам се. И съвсем правилно.
Той си отряза парче ябълков пай и го изяде с наслада.
— А между другото притежавам осемстотин хиляди от сметките, се изплащат при предявяване на „Струан и компания“. През последните шест месеца купувах, като се подготвях за такъв случай. Е поне синът ми Морган и агентите ни в Лондон купуваха.
— Добра инвестиция, Тайлър. Много добра.
— Да И Скинър тъй мисли, Дърк, момко. Той беше бая изненадан от лошия ти „джос“, но му рекох, че ще запазя имената на корабите ти. Лош знак е да се сменят имената. Но те ще станат още по-добри под моя флаг.
— Първо ще трябва да ги получиш.
— След трийсет дена са мои, момко. Когато представя сметките. Пък и всички ще узнаят. Тъй че няма да получиш кредит в Ориента. Свършен си, момче.
— По-скоро ще потопя корабите си, отколкото да ти позволя да ги вземеш.
— Не и ти, Дърк. Добре те познавам. Всеки друг, но не и ти. По туй си приличаме. Корабът е нещо специално. По-хубав от всяка мръсница. — Той свърши шампанското си. Струан отново му напълни чашата. Брок се оригна. — Извинявай — после отново отпи. — Шампанското май е подходящо за тази цел, а?
— Ти ли организира фалита на банката?
— Не. Ако се бях сетил, щях да го направя, и то много по-рано.
Това наистина е хитра работа. Представям си как се чувстваш, като ритнат в топките.
— Ще разбера, ако е било умишлено.
— Умишлено беше, момко.
— Кой го направи?
— Морган — отвърна Брок. — Трябва да му го призная — сукалчето е пораснало. Да. Моето момче го направи и аз съм безкрайно горд. — Той доволно почеса гъмжащата от въшки брада — това бе обичайно тук. — Така че си ликвидиран, Дърк. След толкова години. Свършен си.
— Много неща могат да се случат за тридесет дни.
— Да, може. Чух, че синът ти отговаря за разпродажбата на земите.
— Аха. Но тя ще бъде честна. Който даде най-много, получава земята. Ние не мамим? Тайлър. Виж, други го правят. Ние нямаме нужда.
— Да пукнеш дано! — измуча Брок. — Искаш да кажеш, че аз мамя?
— Мамиш през цялото време — избухна Струан. — Мамиш и хората, и корабите си, и това е, което ще те довърши някой ден. Не можеш вечно да строиш с камшик в ръка.
— Правя го точно толкова, колкото и останалите, да му се не види. Това, че ти имаш бъзливи модни идеи, не означава, че останалите не са прави. Камшикът държи сганта в подчинение. Сганта!
— Ти живееш от камшика и от него ще умреш.
— Не искаш ли да си уредим сметките сега? Камшик срещу камшик? Нож срещу нож? Сега, дявол го взел! Или все още си страхливец?
— Веднъж вече ти казах и ще повторя за последен път. Един ден ще те погна с камшика. Може би довечера, може утре, може вдругиден. Но, за бога, един ден ще дойда за теб. Ще ти кажа и още нещо. Ако случайно умреш, преди да съм готов, ще преследвам Горт и Морган и ще унищожа твоята компания. Брок беше извадил нож.
— Може би, момче, сега ще ти прережа гърлото.
Струан наля още шампанско. Бутилката остана празна.
— Отвори друга. Има още много.
Брок се изсмя.
— Ах ти, Дърк, момко, рядка птица си ти. Разорен си, а още се преструваш. С тебе е свършено, чуваш ли, момче? Твоята „Ноубъл хаус“ няма пукнат грош. А ти си страхливец!
— О, не съм страхливец, Тайлър. И ти добре го знаеш.
— Нали знаеш хълма, дето ще бъде твоята Голяма къща? — попита Брок със светнал поглед.
— Аха.
— Той е мой, момко. Купувам го. Колкото и да дадеш, аз ще предложа повече.
Струан усети кръвта да се качва в главата му, защото знаеше, че сега няма пари да съперничи на Брок. Но не и ако направи сделката с Тай-сен. Не и ако продаде Хонконг.
— Дано изгниеш в ада!
— Мой е, момче. И цялата тая воняща скала. — Брок пресуши чашата си и се оригна отново. — След като компанията ти бъде ликвидирана, ще те изхвърля — теб и твоите хора — от тия морета. — извади кесия и отброи двадесет златни гвинеи. После ги хвърли на пода на палатката. — На, купи си ковчег.
Той важно излезе навън.
— Моля за извинение, сър — каза Макей. Струан излезе от своята замисленост.
— Да?
— Мистър Кълъм е на брега. Иска да ви види.
Струан с изненада видя, че предвещаващата дъжд луна се е издигнала високо на небосклона и нощта е напреднала.