Тай-пан

Трета глава

Струан спа малко. Храната на масата бе недокосната. През вратата на палатката той гледаше корабите, които се поклащаха на котва. Слънцето умираше. Замъглена луна се бе показала ниско над хоризонта. Огромни масиви от купести облаци бяха обхванали небето. Вятърът донесе обещание за буря.

Тай-сен, продължаваше да звучи в съзнанието му. Тай-сен. Само той може да те спаси. Е, да, но това е предателство към всичко, в което вярваш, към всичко, за което си се трудил.

Макей влезе със запален фенер и го постави на масата. Палатката бе просторна и удобна. На каменистия под бяха постлани килими.

— Голямата лодка на Брок се приближава към брега, сър.

— Заведи хората му там, където няма да ни чуват, Макей.

— Слушам, сър.

— Разбра ли се дали вече са намерили Рамзи?

— Не, сър.

— Къде е той?

— Не знам, сър.

Струан кимна разсеяно.

— Утре изпрати наши шпиони да го открият.

— Моля за извинение, сър, аз вече го направих, сър. — Макей се опитваше да прикрие безпокойството си. — Ако е на борда, това е нечия дяволия. — После добави: — Съжалявам за капитан Пери, сър.

Погледът на Струан внезапно стана твърд.

— Давам ти петнадесет дена да докажеш, че бях прав за Айзък. Петнадесет дена или си уволнен заедно с него.

— Слушам, сър. — Макей усети как нещо го прободе в слабините и се надигна към стомаха му. Той се прокле, че си беше отворил устата. Никога ли няма да се научиш, глупак такъв?

Стъпките на Брок отекнаха тежко по брега. Той застана входа на палатката.

— Разрешаваш ли да се кача на борда, Дърк?

— Влизай, Тайлър.

Макей излезе. Брок се разположи до масата и Струан му щедра доза бренди.

— Лошо става, че загуби семейството си. Знам как се чувстваш. Загубил съм две съпруги при раждане заедно с децата. Лоша работа.

— Аха.

— Не е кой знае какво — каза Брок, като огледа палатката.

— Гладен ли си? — Струан посочи храната.

— Благодаря сърдечно. — Брок взе едно пиле, разкъса го на две и откъсна половината бяло месо. На малкия си пръст носеше голям смарагд, обкован в злато. — Като че ли късметът на „Ноубъл хаус“ избяга.

— „Джос“ е голяма дума.

Брок се изсмя.

— Хайде, Дърк, една компания трябва да има сребро, за да поддържа кредита си. Дори и „Ноубъл хаус“.

— Аха.

— Отне ми много време, Дърк, и много мангизи да те проуча. — Брок откъсна останалата част от гърдите на пилето и я погълна. — Имаш добър готвач. Кажи му, че ще го взема на работа при мен.

— Той харесва тази, която има.

— Без мангизи няма работа, баровец. Без банка, без кредит няма нито кораби, нито нищо! — Брок разкъса още едно пиле. — Да имаш шампанско? Това е специален случай, да му се не види!

Струан умело отвори бутилката и наля в чисти чаши на Брок и на себе си.