Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Пет минути по-късно те вече се бяха затворили в повредената тоалетна на Стенещата Миртъл. Хърмаяни бе надделяла над възраженията на Рон, изтъквайки, че това е последното място, където би отишъл някой здравомислещ, така че спокойствието им беше гарантирано. Стенещата Миртъл плачеше шумно в своята кабинка, но нито те й обръщаха внимание, нито тя на тях.
Хърмаяни разгърна внимателно книгата и тримата се скупчиха над страниците с петна от влага. От пръв поглед ставаше ясно защо е била поставена в Недостъпния отдел. За ефекта на някои от отварите бе твърде страшно дори само да се помисли, а имаше и няколко доста неприятни илюстрации, между които една на мъж, обърнат като че ли с вътрешностите навън, и друга — на вещица, от чиято глава бяха поникнали няколко допълнителни чифта ръце.
— Ето тук! — развълнува се Хърмаяни, като намери страницата с Многоликова отвара.
Тя бе илюстрирана с рисунки на хора в процеса на преобразяването им в други хора. Хари искрено се надяваше, че силната болка, изписана по лицата им, е плод на въображението на художника.
— Това е най-сложната отвара, за която съм чувала — каза Хърмаяни, като прегледа рецептата. — Крилца от златоочица, пиявици, речни водорасли и пача трева — мърмореше тя, прокарвайки пръсти надолу по списъка на съставките. — Е, тези са лесни, има ги в ученическия шкаф, можем да си вземем. Ооох, вижте това — стрит рог от двурог… Откъде ли ще го намерим?… Ситно нарязана кожа от дървесна змия… друга сложна задача… и, разбира се, частица от онзи, в когото искаме да се преобразим.
— Какво каза? — рязко попита Рон. — Какво значи това — в когото искаме да се преобразим? Няма да вкуся нищо, което съдържа нокти от краката на Краб…
Хърмаяни продължи, сякаш не го бе чула.
— Засега няма нужда да се тревожиш, тъй като тази съставка се добавя последна.
Рон се обърна мълчаливо към Хари, който имаше друга грижа.
— Имаш ли представа колко много неща ще трябва да откраднем, Хърмаяни? Нарязана кожа от дървесна змия… Със сигурност я няма в ученическия шкаф. Какво ще правим? Личните запаси на Снейп ли ще нападаме? Не съм сигурен, че ще успеем…
Хърмаяни затръшна книгата.
— Е, щом вие двамата искате да се измъкнете, чудесно — каза тя, а по страните й се появиха яркорозови петна и очите й грееха по-силно от друг път. — Аз съм тази, която не обича да нарушава правила. Пак аз съм тази, която мисли, че да се заплашват ученици с мъгълско потекло е много по-лошо от сваряването на една трудна отвара. Но щом не искате да разберем дали е Малфой, отивам веднага при Мадам Пинс и й връщам книгата.
— И през ум не ми е минавало, че ти ще ни увещаваш да нарушаваме правила — каза Рон. — Добре, ще го направим. Но без ноктите, ясно?
— Ама колко време ще ни е нужно все пак? — попита Хари, докато Хърмаяни, вече по-спокойна, отново разгърна книгата.
— Тъй като речните водорасли се събират по пълнолуние, а крилцата от златоочица трябва да се варят двайсет и един дни… мисля, че… отварата ще е готова до един месец, ако успеем да намерим съставките.
— Цял месец? — викна Рон. — Дотогава Малфой може да нападне половината от родените в мъгълски семейства! — Ала щом очите на Хърмаяни отново се присвиха застрашително, той побърза да добави: — По-добър план обаче нямаме, така че — пълен напред, казвам аз!
Но докато Хърмаяни проверяваше дали пътят за изтеглянето им от тоалетната е чист, Рон прошепна на Хари:
— Много по-лесно би било утре да събориш Малфой от метлата му.
В събота сутринта Хари се събуди рано, но остана да лежи и да си мисли за предстоящия мач по куидич. Беше неспокоен, особено като си представеше какво би казал Ууд, ако „Грифиндор“ загуби, и как ще играят срещу отбор, яхнал най-бързите метли, които можеха да се купят със злато. Никога не бе имал толкова силно желание да победи „Слидерин“. След като лежа около половин час със свит от притеснение стомах, Хари стана, облече се и отиде рано в Голямата зала да закуси. Там завари съотборниците си, скупчени край дългата празна маса, с напрегнати лица и почти без да разговарят.
Като наближи единайсет часа, цялото училище се отправи към куидичното игрище. Беше мъглив и дъждовен ден с буря, стаена във въздуха. Когато Рон и Хърмаяни пристигнаха забързани да пожелаят на Хари успех, той тъкмо влизаше в съблекалнята. Всички от отбора облякоха яркочервените грифиндорски екипи и седнаха да слушат обичайното напътствено слово на Ууд преди мача.
— „Слидерин“ имат по-добри метли от нас — започна той — и никой не го отрича. Но ние имаме по-добри играчи върху метлите. Ние тренирахме по-усилено от тях, летяхме при всякакво време… („Съвсем вярно — измърмори Джордж Уизли, — не ми е изсъхвал гърбът на фланелката от август“) Ще ги накараме да проклинат деня, в който са допуснали това малко нищожество Малфой да си купи място в техния отбор.