Хари Потър и стаята на тайните
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и стаята на тайните». Краткое содержание книги:
Легендите говорят, че при напускането си създава Стаята на тайните и единствено Наследника ще може да я отвори. Кой е той?
През втората учебна година в училището за магия и вълшебство „Хогуортс“ умът и силата на духа на Хари Потър са подложени на върховни изпитания. Новата среща със зловещия Волдемор е изключително драматична. Но Хари е магьосник! При това си има всеотдайни приятели…
Още в следващия час по защита срещу Черните изкуства Хари пак беше изкаран пред класа, този път в ролята на върколак. Ако не трябваше на всяка цена да предразположат Локхарт този ден, Хари би отказал.
— На това място надаваш силен вой, Хари… точно така… и тогава, ако щете вярвайте, аз се хвърлих — ето така… съборих го на пода… така… успях да го задържа с едната си ръка, а с другата допрях магическата пръчка до гърлото му… После събрах колкото сила ми беше останала и извърших сложната хомоморфна магия… той нададе жален стон… хайде, Хари… още по-високо… добре… Космите му изчезнаха, зъбите се смалиха и той се превърна отново в човек. Просто, но имаше ефект и… още едно село ще ме помни като героя освободител от непрекъснатия ужас на върколашките набези.
Звънецът удари и Локхарт се изправи.
— За домашно съчинете стихотворение за моята победа над върколака от Уага-Уага! Авторът на най-доброто ще получи екземпляр от „Аз, магьосникът“ с автограф.
Учениците започнаха да излизат от стаята, а Хари, Рон и Хърмаяни се събраха в единия ъгъл.
— Готови ли сте? — шепнешком ги попита Хари.
— Чакай да си тръгнат всички — каза нервно Хърмаяни. — Сега…
Тя се приближи до катедрата на Локхарт, като стискаше в ръка лист хартия, а Хари и Рон я следваха плътно.
— Ъъъ… професор Локхарт? — заекна Хърмаяни. — Исках да… да взема тази книга от библиотеката. Просто като допълнително четиво… — И тя протегна листа с леко трепереща ръка. — Само че тя е в Недостъпния отдел, затова ми трябва подписа на преподавател… Сигурна съм, че ще ми помогне да разбера какво точно имате предвид под бавнодействащи отрови във „Ваканция с вещици“…
— А, „Ваканция с вещици“! — каза Локхарт, като взе листа от ръката й и се усмихна широко. — Може би най-любимата ми книга. Хареса ли ти?
— О, да! — каза Хърмаяни много почтително. — Толкова умно… например как залавяте онзи с цедката за чай…
— Ето, едва ли някой ще има нещо против, че съм оказал на най-добрата ученичка от випуска допълнително съдействие — отзивчиво каза Локхарт и измъкна огромно пауново перо. — Да, много е красиво, нали? — каза той, като не изтълкува правилно отвращението по лицето на Рон. — Обикновено го пазя за автографи върху книгите си.
Той надраска върху листа огромен подпис със завъртулки и го върна на Хърмаяни.
— Е, Хари — поде Локхарт, докато Хърмаяни сгъна листа с треперещи пръсти и го пъхна в чантата си. — Утре е първият мач по куидич за сезона, нали? „Грифиндор“ срещу „Слидерин“, така ли беше? Чувам, че си бил полезен играч. И аз бях търсач навремето. Викаха ме да играя за националния отбор, ала аз предпочетох да посветя живота си на унищожаването на Тъмните сили. Но ако някога ти потрябва малко индивидуална тренировка, веднага ми се обади. Винаги бих се радвал да предам своя опит на по-младите играчи…
Хари издаде някакъв неопределен гърлен звук и хукна след Рон и Хърмаяни.
— Не мога да повярвам! — каза той, когато тримата разглеждаха подписа на бележката. — Той дори не погледна коя книга искаме!
— Защото е празноглавец — каза Рон. — Но какво значение има — нали получихме каквото ни трябваше.
— Той не е празноглавец! — направо изкрещя Хърмаяни, докато почти тичаха към библиотеката.
— Защото ти каза, че си най-добрата ученичка от випуска…
Тримата снишиха гласове, като пристъпиха в приглушената тишина на библиотеката.
Мадам Пинс, библиотекарката, беше кльощава раздразнителна жена, която приличаше на недохранен хищник.
— „Свръхсилни отвари“ ли? — повтори тя с недоверие, докато се опитваше да вземе листа от Хърмаяни, но момичето не го пускаше.
— Дали не бих могла да го задържа? — попита то плахо.
— О, не се занасяй! — каза Рон, дръпна бележката от ръцете й и я даде на мадам Пинс. — Ще ти вземем друг автограф. Локхарт ще си сложи подписа върху всяко нещо, което се застои на едно място достатъчно дълго.
Мадам Пинс вдигна листа към светлината, сякаш решена да открие някаква фалшификация, но той издържа проверката. Тя се запъти нанякъде между високите рафтове и след няколко минути се върна, като носеше голяма, почти плесенясала книга. Хърмаяни почтително я пъхна в чантата си и тримата напуснаха библиотеката, мъчейки се да не вървят твърде бързо, нито да изглеждат твърде виновни.