Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)
- Автор: Лоузи Мег Блекбърн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нейка Любенова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на новото време (Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)». Краткое содержание книги:
Защо Новите деца имат различна ДНК от предходните поколения.
Как да разпознаем Кристалните деца. Каква е тяхната мисия.
Кои са Звездните деца и защо са дошли на земята.
Феноменът на Преходните деца и Ангелите на земята.
Необикновените способности на Новите деца.
Как да помогнем на Децата на новото време у дома, в училище и в обществото.
Истински истории на реално съществуващи деца.
Фигура 10. Изглед отгоре на чинийката. От снимката трудно се вижда, но формата й е като на плитко блюдо. (Фотографията е предоставена от Нанси Кута.)
Брайън ни каза, че неговият успореден аспект е от планетата Стиара. Обясни ни, че стиаряните имали холографски аспекти, които общували горе-долу като течните кристали. Течните кристали създават течно енергийно поле, в което комуникацията протича чиста и мигновено, освен това са в състояние да съхранят огромно количество информация в съвсем миниатюрни формати. Брайън още сподели, че нашата ДНК е с не по-малки способности от тяхната, само дето не е толкова еволюирала. ДНК на стиаряните осъществявала целенасочената и напълно хармонизирана комуникация в паралелните реалности. Също така тази генетична структура им позволявала да дематериализират телата си за междугалактически пътувания. С други думи, умеели да разбиват телата си на най-съществените и основни формати и да пътуват по каналите през времето и пространството към други реалности, планети, Звездни системи, галактики и така нататък. Освен това Брайън обясни, че тези хора имали изключително напреднали технологии и се били научили да пътуват „в промеждутъците“, Това било подобно на минаване през мостове на Айнщайн — Разен, но „промеждутъците“ били още по-фини пътища и използването им изисквало пътуващият да се дематериализира до определено равнище. Удивително — едно съвсем планирано „Телепортирай ме, Скоти“!
Фигура 11. Чинийката в по-ясен изглед.
Докато „говореше“, Брайън ми показа визуално онова, което беше описал за всички останали, и главата ми се напълни с образи на друга планета, на „промеждутъци“, смаляване и асимилация на частици. Показа ми как стиаряните умеят да възбуждат своите частици със силата на съзнанието си и ги карат да се разделят на различни хармонични връзки, и как това им позволява да минават през „промеждутъците“ като енергийни полета до желаното място във времето и пространството. Имах чувството, че съм попаднала сред специални ефекти от научнофантастичен филм, режисиран от Брайън.
По негови думи стиаряните били много по-напреднали в еволюцията от хората. Те не използвали думи, за да общуват, защото нямали нужда; вместо това го правели по телепатия или със символи. Тези символи съдържат цели набори от информация и не бивало да се четат поотделно. Според Брайън символите били комплекси от хармонични честоти, подобни на нашите енергийни полета. Символите на чинийката разказвали една фантастична история за междупланетни битки, неговия галактически произход и дори давали координатите на някои звезди.
Всъщност Брайън разправяше за една слънчева система в средата на нашата галактика, където се случили катастрофални събития. Изглежда, тази слънчева система, Андион, се движела по елипсовидна орбита около три слънца. (Въртенето около слънцата било дълъг процес и дните на неговата планета не били като земните.) Орбитата на Стиара била безвъзвратно променена от една черна дупка в центъра на галактиката. (Всъщност черните дупки са механизми за възстановяване на равновесието между вселените. Когато една вселена се разширява, черната дупка изсмуква излишната енергия и я влива в паралелна вселена. Черни дупки има във всяка вселена и тази система поддържа равновесието между всички равнища на реалността.) Поради неравновесието, създадено от силното гравитационно притегляне, родната планета на Брайън била извадена от обичайната си орбита. Накланянето на оста на планетата предизвикало изместване на полюсите. Магнитният и истинският север се променили, гравитационните характеристики на планетата също. Вместо елипса около трите слънца, орбитата започнала да описва странни лупинги, също като ракета без жироскоп, който да балансира траекторията й. Стиара се сблъскала с друго небесно тяло и била унищожена веднага и изцяло.