Крилете на Масклин
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: the bromeliad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крилете на Масклин». Краткое содержание книги:
Оказва се, че и там не всичко е Съвсем Наред. Случват се Странни Неща, които объркват работата. Но Масклин знае, че на едно място, където няма Долу, един кораб може да ги заведе вкъщи — там, откъдето са дошли. И има план.
Конкордът се носеше с писък високо-високо в небето. Вече беше счупил трансатлантическия рекорд. Корабът се мъкнеше след него.
— Според мене — погледна надолу Ангало, — човеците са достатъчно умни, че да са луди.
— Аз пък мисля — отвърна му Масклин, — че сигурно са достатъчно умни, за да се чувстват самотни.
Самолетът докосна с гуми земята. Гумите изпищяха. През летището забързаха пожарни, а след тях — и още коли.
Огромният чер Кораб се стрелна над тях, завъртя се в небето и забави ход.
— Ей го резервоарът! — скокна Гърдър. — Точно под нас е! Ей я и железницата! Ей я и Кариерата! Там си е!
— Че къде искаш да е, малоумник такъв! — сряза го Ангало и насочи Кораба към хълмовете, цели в топящи се кръпки от сняг.
— Е, поне известна част от нея си е там — обади се Масклин.
Над Кариерата бе надвиснал облак черен дим. Щом се приближиха, номите забелязаха, че той се вдига от един горящ камион. Наоколо му имаше и други камиони, както и неколцина човеци. Щом съзряха сянката на Кораба, търтиха да бягат.
— Самотни, тъй ли го рече? — изръмжа Ангало. — Само да са направили нещо и на един-единствен ном, ще им се прище да не са се раждали!!!
— Ако са направили нещо и на един-единствен ном, ще им се прище АЗ да не съм се раждал — смръщи вежди Масклин. — Но според мен там долу няма никой. Щом са дошли човеците, нашите едва ли още се мотаят там. И кой ли го е подпалил тоя камион?
— Уааааа! — изкрещя Ангало и размаха юмрук във въздуха.
Масклин огледа пейзажа под тях. Някакси изобщо не можеше да си представи хора като Грима и Доркас да са с заврели по разни дупки и сега да седят и да чакат Човеците да превземат Кариерата. Пък и Камионите не се палеха самички. Една-две от сградите също му се виждаха неповредени. Човеците не правеха такива неща, нали така?
Той се взря в полето отвъд Кариерата. Някой бе помлял портала. През калта и кишата се точеха чифт следи.
— Май са избягали с някакъв камион — обади се накрая той.
— Ама ти какво искаше да кажеш с туй „уааа“? — Гърдър пак не беше много в час.
— През полето ли? — учуди се Ангало. — Че нали ще заоре някъде и ще забуксува!
Масклин поклати глава. Може би дори и номите имат инстинкти.
— Следвайте дирите — нареди той. — Бързо!
— Бързо? Бързо искаш, така ли? Я се опитай да накараш тая пущина да върви БАВНО! — Ангало бутна един лост Корабът се метна над един хълм, побеснял от заплахата го обуздаят.
И преди бяха идвали тук. Пеша. Преди месеци. Направо да не повярваш.
Хълмовете бяха доста плоски и оформяха нещо като плато, обърнато към летището. Тая нива долу беше картофена. По-нататък идваше гъсталакът, в който навремето бяха ловували, а после — гората, дето бяха убили оная лисица, задето беше яла номи.
И… и нещо жълтичко се търкаляше долу през нивите.
Ангало изпружи врат.
— Някаква машина е, чини ми се — предположи той и взе да се протяга към някакви лостове, без да отлепя очи от екрана. — Бая шантава ми се вижда.
По шосето долу се движеха и други неща. С мигащи лампи отгоре.
— Тия коли долу май я преследват, а?
— Може пък да искат да си поговорят с нея за един горящ камион например — обади се Масклин. — Можеш ли да я настигнеш преди тях?
Ангало присви очи.
— Дали мога ли? Виж какво, според мен можем да ги изпреварим, та ако ще и през Флоридия да минем преди това! — той напипа друг лост и го бутна.
Пейзажът трепна и изведнъж онзи камион — защото това беше камион — се изправи точно насреща им.
— Видя ли, а? — ухили се Ангало.
— Я дръпни още по-близо — сръчка го Масклин.
Ангало натисна едно копче.
— Я погледни екрана…
— Номи! — възкликна Гърдър.
— Ухааа, гледай ги как побягнаха ония коли! — изкрещя Ангало. — Ще бягат, ами! Щото иначе като ги погнем с ония ми ти пипала! С ония ми ти зъби!
— Ама дано и нашите не си го помислят същото — притесни се Гърдър. — Масклин, мислиш ли, че…
Да, ама Масклин пак го нямаше.
Трябваше да се сетя по-рано — помисли си той.
На тоя клон един ном се нанасяше към трийсетина пъти. Държаха го под онези лампи и той безгрижно си растеше, топнат в оная специалната водица. Номите, летели някога с този Кораб, очевидно бяха отглеждали така много растения.
Пион му помогна да избута гърнето върху капака на люка. Жабчетата гледаха Масклин с интерес.
Когато успяха криво-ляво да го избутат върху платформата, Масклин отвори люка. Вратата не се плъзна встрани — древните номи я бяха използвали за нещо като асансьор, само че жици нямаше. Слизаше надолу и се качваше нагоре с помощта на някаква сила, също толкова тайнствена, колкото и Антигаврата или каквото и да беше там.