Крилете на Масклин
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: the bromeliad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крилете на Масклин». Краткое содержание книги:
Оказва се, че и там не всичко е Съвсем Наред. Случват се Странни Неща, които объркват работата. Но Масклин знае, че на едно място, където няма Долу, един кораб може да ги заведе вкъщи — там, откъдето са дошли. И има план.
— Ти не се ли опита да го спреш?
— Абе нали го знаеш Ангало, като става въпрос за машини… Ама Нещото се опитва да му налее малко акъл в главата. Иначе досега да се е изпоблъскал в сума ти звезди — добави той намусено.
Преведе го през някаква арка и влязоха във…
… е, по всяка вероятност все пак си беше стая. Щом беше вътре в Кораба… Ама добре, че го знаеше предварително, помисли си Масклин, защото иначе като нищо би решил, че е Навънка. Бе се ширнала пред тях като някой Магазински отдел.
Големи екрани и табла, които изглеждаха страшно сложни, покриваха стените. Повечето бяха тъмни. Сенчестият мрак се простираше във всички посоки, като не броим малката локвичка светлина точно в средата.
Вътре в нея беше Ангало, който почти се губеше в тапицираното кресло. Пред него, върху полегато метално табло, цялото в копчета, стоеше Нещото. Очевидно се караха. Масклин се доближи. Ангало го погледна и се оплака:
— Не ще да прави онова, което му казвам!
Нещото изглеждаше по възможно най-дребния, черен и квадратен начин.
— Той иска да кара кораба — обади се то.
— Ти си машина! Ти трябва да изпълняваш онова, което ти се нарежда!!!
— Аз съм умна машина, и хич не ми се иска да свърша сплескан на дъното на някоя дълбока яма! — опъна му се Нещото. — Ти не си се научил още да пилотираш кораба!
— Ти пък откъде знаеш? Изобщо не си ме оставило да опитам! Карах Камиона — не беше ли така, а? Не бях аз виновен дето бяха набучили всичките ония дръвчета, лампи и незнам кво си по шосето! — добави той, щом забеляза как го гледа Масклин.
— Предполагам, че да се кара Кораба все пак е по-трудно… — дипломатично се намеси Масклин.
— Ама аз през цялото време се уча! То изобщо не е мъчно! На всяко копче си има картинка! Гледай сега…
Той натисна едно копче.
Един от големите екрани светна. На него се появи тълпата отвън.
— От векове са ни чакали… — пророни Гърдър.
— Ама какво искат?! — зачуди се Ангало.
— Намерил си кого да питаш — нацупи се Гърдър. — Кой ти ги знае какво искат човеците!
Масклин се вгледа в гъмжилото.
— Какво ли не опитваха — измърмори Ангало. — С фенери мигаха, музика пускаха, кво ли не. И по радиото са приказвали — Нещото тъй разправя.
— Ами вие не се ли опитахте да им отговорите някак? — попита Масклин.
— Не. Че какво да им кажем? — сви Ангало рамене и почука по Нещото с пръст. — Е, добре, господин Умнико, ако не карам аз, то кой ще кара?
— АЗ.
— И как?!
— Тука до седалката има едно гнездо.
— Видях го. Точно като за тебе е.
— Сложи ме вътре.
Ангало вдигна рамене и пъхна Нещото в гнездото на пода. То се плъзна гладко навътре. Само върхът му остана да стърчи отгоре.
— Ъ-ъ-ъ, виж какво… — проточи Ангало. — Не мога ли и аз да ти помагам с нещо? Да управлявам чистачките ли, що ли? Щото, ако само си седя и нищо не правя, ще ме хване съклет.
Нещото май изобщо не го слушаше. Светлинката му известно време мигаше, все едно че то по някакъв свой си механичен начин се нагаждаше в гнездото тъй, че да му е удобно. После се обади с много по-дебел глас от всякога:
— Така!!!
Светлини грейнаха по целия кораб. Излизаха от Нещото и се разливаха на приливни вълни. Таблата светнаха — същински малки небеса, пълни със звезди. Големите лампи по тавана заблестяха. Отнякъде далече се носеше „Бум! Тряс! Бръм!“ — токът се бе събудил. Във въздуха замириса на гръмотевична буря.
— Също като Магазина по Коледния Панаир! — хлъцна Гърдър.
— Всички системи са в изправност — избоботи Нещото. — Посочете крайната цел на полета!
— Кво? — обади се Масклин. — И стига си вряскал така!
— Къде отиваме? — попита Нещото. — Трябва да зададете име на целта.
— Че тя вече си има име. Казва се Кариерата, нали така?
— Ами тя къде е?
— Ами тя е — Масклин махна неопределено с ръка. — Ей натам.
— Накъде точно?
— Че откъде да знам? Много ли пътища водят натам?
— Нещо, ти да не би случайно да се опитваш да ни кажеш, че не знаеш как се ходи до Кариерата? — смая се Гърдър.
— Точно така.
— Да не сме се загубили?
— Не сме. Знам точно на коя планета се намираме.
— Ама ние не можем да се загубим! — тропна с крак Ангало. — Ние сме тука, и много добре знаем къде сме. Само дето не знаем къде не сме.