Дядо Прас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дядо Прас». Краткое содержание книги:
Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници — един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и… богът на махмурлука.
За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: „ХО! ХО! ХО!..“
Вярно казват старите хора: „Не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба.“
— Че защо да не мога? Къде бяха онези плочки с букви и цифри, господин Стибънс? Аха, ето ги, как не, ги видях…
Седна и започна да натиска с един пръст досущ като президент на голяма корпорация.
Х-А-П-Ч-И-Т-Ъ-О-Т-С-У-Ш-Е-Н-И-Ж-Е-Б-И.
Няколко тръбички в Хекса издрънчаха.
— Господине, просто няма начин това да му въздейства — въздъхна Пондър.
— А би трябвало — поучително изрече Ридкъли. — Щом си е въобразил, че е психически болен, защо да не си въобрази, че отново е станал здравомислещ?
Пак започна да натиска.
М-Н-О-Г-У-Х-А-П-Ч-И-Т-Ъ-О-Т-С-У-Ш-Е-Н-И-Ж-Е-Б-И.
— Нали това нещо вярва на всичко, което му се казва?
— Е, щом поставяте въпроса така… Вярно, Хексът няма понятие за неистината.
— Знаех си. Току-що го уверих, че глътна голяма доза лекарство. И няма да ме нарече лъжец, нали?
В дълбините на Хекса разни чаркове потракваха и бръмчаха. Накрая машината написа.
+++ Добър вечер, Архиканцлер. Аз съм напълно възстановен и съм готов усърдно да изпълнявам задачите си.+++
— Аха, омръзна ли ти да се правиш на луд?
+++ Уверявам ви, че съм не по-малко здравомислещ от който и да е друг в това помещение.+++
— Ковчежнико, я излез малко да подишаш чист въздух! — побърза да нареди Ридкъли. — Повече май не може и да се желае. Сега да си свършим работата. Искаме да научим какво става.
— На конкретно място или изобщо? — попита Пондър с намек за сарказъм.
А перодръжката на Хекса вече скрибуцаше. Архиканцлерът се зачете в листа.
— Тук пише: „Сътворение по подразбиране на антропоморфни персонификации.“ Какво означава това?
— Ъ-ъ… Според мен Хексът се опита да ви отговори.
— Сериозно? Аз пък още не се бях опитал да му задам въпрос.
— Нали той вече може да ви чува, господине?
Веждите на Ридкъли се извиха. Той се наведе по-близо до фунията за глухи.
— ЕЙ, ТИ ЧУВАШ ЛИ МЕ?
Перодръжката изскърца. +++Да.+++
— ТИЯ МЛАДОЦИ ДОБРЕ ЛИ СЕ ГРИЖАТ ЗА ТЕБЕ?
— Изобщо не е необходимо да викате — търпеливо промълви Пондър.
— А що за сътворение по подразбиране измисли машината?
— Аз май съм чел нещичко по въпроса — скромно си призна Пондър. — Означава, че съществуването на някои явления неизбежно води до възникването и на други явления.
— А… Тоест като престъплението и наказанието ли? — опита се да налучка Ридкъли. — Или пиянството и махмурлука… Разбира се!
— Приблизително същото е, господине.
— Значи ако вече си имаме фея на зъбчетата, задължително е да се появи и Гном на брадавиците? — Архиканцлерът си поглади брадата. — Е, поне има някакъв смисъл. Защо обаче никой не е чувал за Гоблин на постоянните зъби? Да носи онези, големите, които тепърва растат с ужасни болки в устите на децата?
Настъпи тишина. И някъде в дебрите на Университета звъннаха сребърни камбанки.
— Ох… Как мислите, аз дали пак…
— И на мен ми звучи логично — опита се да го ободри Старшият дискусионен наставник. — Помня как скимтях, когато ми никнеха мъдреците.
— Да не беше миналата седмица? — ухили се Деканът.
Ридкъли изобщо не се притесни. Това не му се случваше, макар околните честичко да се срамуваха заради него. Пак се наведе към фунията за глухи.
— ЕЙ, ТАМ ЛИ СИ ОЩЕ?
Пондър вдигна очи към тавана и потропа с крак.
— ИМАШ ЛИ НЕЩО ПРОТИВ ДА МИ КАЖЕШ КАК Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НАОКОЛО?
Перодръжката изписа: +++ Мащаб едно към десет подходящ ли е? +++
— НАПЪЛНО — викна Ридкъли.
+++ Грешка — деление на краставичка. Моля за преконфигуриране и преинсталиране на Вселената.+++
— Любопитно — промърмори Архиканцлерът. — Някой досеща ли се за какво намеква машината?
— Да му се не види… — процеди през зъби Пондър. — Пак се скапа.
— Е, вие си знаете, но… — Ридкъли чукна по мембраната с пръст. — ДРАГИ, ИСКАШ ЛИ ОЩЕ ХАПЧЕТА ОТ СУШЕНИ ЖАБИ?
— Моля ви, оставете ни да преодолеем проблема!
Пондър се мъчеше полека да го дръпне от Хекса.
— Я ми обясни за това „деление на краставичка“.
— О, Хексът използва израза, когато получи отговор, за който знае, че не може да бъде верен.
— Май навлизам в същината на работата с мислещи машини — весело съобщи Ридкъли. — А онова за Вселената? Да не иска да каже, че трябва да я сритаме и пораздрусаме? ЕЙ, СЛУШАШ ЛИ МЕ?
— Наистина не е необходимо да викате!
— Добре, де. Кажи сега за антропоморфните персонификации.
+++ Хората винаги са приписвали случайни, сезонни, природни или необясними явления на същества с човешки вид. Примери — Джек Скрежко, Дядо Прас, феята на зъбчетата и Смърт. +++
— А, тези ли… Те си съществуват. Срещал съм някои от тях.
+++ Хората невинаги грешат в предположенията си. +++