Пилето
- Автор: Уортън Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пилето». Краткое содержание книги:
Прибрах се у дома едва след седем и пропуснах вечерята. Майка ми беснееше, но баща ми нищо ме каза. Моите родители много държаха да се прибирам по светло в дните, когато имах училище. Казах им, че съм бил у мистър Линкълн да го питам нещо за канарчетата. Ако те разберат, че мистър Линкълн е черен, кой знае каква врява ще се вдигне. Родителите ми са особени в това отношение.
Четиринайсетия ден се падна в събота, тъй че можех да остана е стаята си цял ден и да наблюдавам какво ще стане. Все още се излежавах в леглото, когато чух да пипика първото новородено канарче. Вече бях оставил в кафеза яйчено пюре. Слязох внимателно от кревата и погледнах в птичарника. Алфонсо ядеше от пюрето. Пилето не мърдаше от гнездото. На пода на кафеза видях черупка от яйце. След около час се излюпи второ канарче. Пилето му помогна да излезе от яйцето. После извади черупката и я пусна на пода. Не можех да разбера дава ли храна на малките или не. Трябваше да отида на закуска и когато се върнах, беше се излюпило още едно. Впрочем не бях сигурен дали още едно или още две. Писуканията така преливаха едно в друго, че не можех да разбера.
Наблюдавам ги цял ден и виждам, че Пилето не ги храни. Започвам да се тревожа.
Както казах, канарчетата са като човеците; не живеят в естествени условия и затова понякога вършат глупости. Освен че може да изяждат яйцата, случва се да не искат да мътят или да не хранят новородените. Понякога женската така се уплашва след раждането, че изскача от гнездото и не ще да припари до него. Гладките яйчица са едно нещо, а шаващите голишарчета — съвсем друго. И не че майката е зла или нещо такова, тя просто не знае или забравя какво трябва да прави. По същите причини и хората — бащи и майки — изоставят гнездата си.
Към три часа следобед Пилето изскочи от гнездото и хвръкна долу да се нахрани. Алфонсо кацна на гнездото, поогледа го, па навря глава вътре. Уплаших се да не вземе да изхвърли малките; това също се случва понякога. После го видях да вдига глава, за да изкара храна от гушата си, и разбрах, че ще ги храни. Толкова се развълнувах, че ми се щеше да скачам от радост. Когато Пилето се върна, той все още ги хранеше. Щом навре глава в гнездото, чувах писуканията на малките. Опитах какво ли не, за да мога да ги видя. Дори се покатерих на леглото и се, надвесих надолу, но напразно. След като наблюдава една минута Алфонсо, Пилето се намести в гнездото и с това прекрати храненето. Пак взех да се тревожа. Може ли само Алфонсо да ги храни? Пилето няма ли да схване какво се иска от нея?
Едва в неделя следобед най-после видях Пилето да храни малките. Да не беше Алфонсо, тя надали щеше да направи това. Той на два пъти я изпъжда от гнездото, за да може да им даде храна. Тя беше смутена от всичко това и не знаеше какво да правил само лягаше върху тях с надежда, че нещата ще се оправят от само себе си. Тоя ден се измъти и последното яйце. Добре, че видях още една черупка на пода, иначе нямаше да разбера. Малките непрекъснато надаваха „пиип-пиип-пиип-пиип-пиип“, което се смесваше, променяше и разминаваше, понеже те писукаха на различни интервали. Невъзможно беше да ги различа едно от друго.
На другия ден в училище бях изключил напълно. Хващах се как седя неподвижен и със затаен дъх мътех яйца. Непрекъснато се мъчех да си представя как ли изглеждат малките. Дали са тъмни или светли, дали поне една от тях прилича на Алфонсо, дали са мъжки или женски? Дали Пилето ще продължи да ги храни? Как, ще се държи Алфонсо, когато те излязат от гнездото? Дали няма да бъдат зли и да се бият в гнездото? Нямах търпение да се прибера в къщи.
Същата вечер използувах случая, когато Пилето слезе долу да яде. Влязох направо в птичарника и изпреварих Алфонсо при гнездото. В него вее още имаше едно цяло яйце. Значи, малките са четири. На дъното на гнездото се виждаше само някаква мъхната маса. Тогава Алфонсо се престраши и кацна на края на гнездото. В същия миг от голата плът на дъното се надигнаха неуверено четири главици. Между затворените очи се отвориха в очакване меки човчици. Той започна да го храни, сякаш не забелязваше, че аз стоя толкова наблизо. Едно от тях беше съвсем тъмно; може би ще стане като Алфонсо. Други две бяха светли, а четвъртото ми се видя пъстро. Реших да изчакам още един ден и тогава да извадя яйцето. Голишарчетата изглеждаха еднакви на големина, та не можех да кажа кое е родено по-рано и кое по-късно.
Пилето долетя до гнездото и започна да ги храни заедно с Алфонсо. Малките зееха лакомо, а родителите им едва не налапваха главиците им в човките си, за да им пуснат храната е гърлото. Алфонсо отиде да вземе още храна, но преди да се беше върнал. Пилето реши, че са яли достатъчно, и легна върху тях.