Навън към себе си
- Автор: Джиан Филипп
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Навън към себе си». Краткое содержание книги:
В първия момент не си дадох сметка, че ме обръща на една страна. Усещах се досущ като кукла в ръцете му — готов да се подчиня и на най-слабия им натиск, само и само да продължи. Едва след внезапното облекчение, което изпитах, когато престанах да смазвам с тяло члена си, в съзнанието ми припламна тревожна искрица. Но в същия миг той го обгърна с пръсти и го стисна.
Вцепених се. Но не от страх, нито от отвращение или от някакво неприятно усещане. Вцепених се от изненада, бях толкова изумен, че и през ум не ми мина да реагирам. После той се наведе и го налапа. Сега пък бях напрано хипнотизиран.
Чувствата ми бяха едновременно толкова бурни и хаотични, че почти изкривих лице, но в същото време удоволствието ме поглъщаше и вече нищичко не разбирах. Неволно нададох нещо като стон и зарових пръсти в косата му.
И точно в този момент влезе майка ми. Отвори вратата, изгледа ни продължително и излезе. Припряно се обух. Сега вече щеше да стане страшно. Чакаше ме отвън.
— Трябва да поговорим! — каза.
Старателно избягвах погледа й. Тя ме хвана за ръка и ме помъкна към стълбите. Едва успях да сложа малко ред в мислите си, когато захлопна вратата на стаята си зад гърба ни.
— Приближи се. Ела тук.
Седнах до нея на леглото.
— Погледни ме.
Вдигнах очи с пламнали бузи. Тя отново ме хвана за ръка.
— Преди всичко искам да знам нещо… Кажи, момчетата ли те интересуват? Не се притеснявай, отговори ми. Виж, това не е болест…
Притесняваше ме, че ме държи за ръка, но не исках да я засегна. Недоумявах не само как е възможно да водим подобен разговор, но и че се държи с мен така след онова, което беше видяла. Виж, това наистина не го разбирах.
— Анри-Джон… — продължи тя тихо и все така кротко. — Искам да ми кажеш истината. Към момчетата ли имаш предпочитания?
— Не! — престраших се най-сетне да изломотя.
Искаше ми се да й обясня как се бе случило, да я уверя, че съм бил полузаспал или че царящият в стаята полумрак ме е подвел, но не бях в състояние да произнеса нито дума. Не можех да се отърся от мисълта за гледката, която се бе разкрила пред очите й, пред очите на човека, в чието присъствие най-малко бих си позволил да се разгологъзя тъй безсрамно. Стомахът ми бе свит, почти се задушавах, а ето че тя ми говореше за онова нещо, докато в същото време седеше най-спокойно до мен и галеше ръката ми, сякаш нищо не се бе случило. Истината е, че адски се притеснявах, когато влезех в стаята й и я заварех по комбинезон. Да не говорим, ако беше по пликчета — тогава забивах очи в пода и никаква сила не бе в състояние да ме накара да вдигна глава. Дори когато бях по-малък и едно от любимите ни занимания беше да играем под масите, никога, ама никога не поглеждах между краката й. Тъй че най-малко с нея можех да обсъждам как се прави минет.
— Кажи ми нещо… Смяташ ли, че има теми, по които двамата с теб не бихме могли да говорим?
— Не… Защо?
— Не знам. Просто исках да се уверя в това. Както и да е… Сексът беше нещо, за което моята майка ми говореше съвсем свободно, и си спомням, че това ужасно ме притесняваше. Затова не бих искала да постъпвам по същия начин с теб. Важното е да знаеш, че можеш винаги да ми се довериш, ако имаш такова желание. Знаеш ли, майка ми държеше да е в течение на всичко и се чувстваше засегната, когато премълчавах нещо от нея. Анри-Джон, уверявам те, че си напълно свободен да ми казваш или да криеш от мен всичко, което пожелаеш. Разбрахме ли се?
— Ъхъ…
— А сега искаш ли един съвет?
Не исках, но обикновено мълчанието е знак на съгласие.
— Направи го първо с някое момиче. Разполагаш с предостатъчно време, за да си усложниш живота.
Отпуснах се назад с въздишка и се опрях на лакти. Едва сдържах яда си, че й се бях дал толкова лесно, че бях допуснал да ме държи за ръка и да ми нарежда какво трябва да правя или да не правя и дрън-дрън-та пляс, миличкият ми, защо не кажеш на маминка какви ги дървиш с пишленцето си, я дай да си поговорим за СЕКСА като големи хора и не би ли искал да научиш нещо повечко, пиленцето ми? По дяволите! Беше ме сгащила в невероятна ситуация и това бе избило почвата под краката ми, беше ме запокитило обратно в ранното ми детство. Тя какво, да не би да си въобразяваше, че ще си гукаме спокойно за нещо, което ме задушаваше, което буквално ме изгаряше отвътре? И че ще извади анатомичните табла и ще започне тепърва да ми обяснява всички ония тъпотии, които днес едно шестгодишно дете знае наизуст? Чувствах как у мен нахлува ярост, отвсякъде, на талази. За какво искаше да си говорим всъщност? За секс? За онова, което разбирах под секс? Това ли искаше? Сигурна ли беше?