Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
— Така твърдят някои — рече Уеб с тон, който показваше, че може и да не е съгласен. — Но има начини родителите да предадат детето си и тогава мисля, че то не им дължи нищо. Смятам, че децата, към които се отнасят зле, е по-добре да се махнат колкото се може по-бързо.
— Да се отнасят зле? Познавам бащата на Пъргав от години. Вярно, може да го накаже с шамар или тежка дума, ако момчето си ги заслужи. Но ако Пъргав твърди, че е бит или пренебрегван в дома си, значи лъже. Бърич не прави така.
Сърцето ми се свиваше при мисълта, че момчето може да е говорило така за баща си.
Уеб бавно поклати глава. Хвърли поглед на Шишко, за да се увери, че спи, след което заговори тихо:
— Има и друг вид пренебрегване и лишения. Да отричаш нещо, което се разгъва вътре в теб, да забраниш магия, която ти е дошла, без да я искаш, да налагаш невежество по начин, който излага на опасност, да казваш на дете: „Не бива да бъдеш онова, което си“. Това е лошо.
Гласът му бе мек, но въпреки това порицанието се долавяше съвсем ясно.
— Възпитава сина си така, както е бил възпитан самият той — отвърнах рязко. Беше ми странно да защитавам Бърич, защото и аз често се бунтувах срещу него за онова, което правеше с мен.
— И не се е научил на нищо. Нито от собственото си невежество, нито от онова, което е направил с първото момче, с което се е отнасял по същия начин. Опитвам се да го съжаля, но като се замисля за всичко, което би могло да е, ако ти беше подходящо обучен още от малък…
— Той ме отгледа добре! — озъбих се. — Взе ме при себе си, когато никой друг не ме искаше, и няма да позволя някой да говори лошо за него.
Уеб отстъпи крачка назад. По лицето му премина сянка и той промърмори:
— Гледаш убийствено.
Думите му ми подействаха като студен душ. Но преди да успея да го попитам какво иска да каже с тях, той кимна сериозно.
— Може би ще поговорим отново за това. По-късно.
Обърна се и се отдалечи. Разпознах походката му. Не бягаше. Точно така Бърич се отдалечаваше от животно, което е станало жестоко от лошо отношение и трябва бавно да бъде учено отначало. Засрамих се.
Бавно се отпуснах до Шишко. Облегнах гръб на релинга и затворих очи. Може би щях да подремна, но кошмарът му веднага ме връхлетя. Затварянето на очите бе като да вляза в шумна и задимена евтина кръчма. Будещата гадене музика на Шишко забушува в ума ми, а страховете му превръщаха люлеенето на кораба в ужасяваща серия безразборни подмятания и подскоци. Отворих очи. По-добре безсъние, отколкото отново да бъда погълнат от този кошмар.
Ридъл ми донесе паница солена яхния и халба блудкава бира. Шишко още спеше. Ридъл беше донесъл и собствената си порция, може би, за да се наслади на храната на палубата вместо в претъпкания трюм. Когато понечих да събудя Шишко да хапне, Ридъл ме спря.
— Остави горкия идиот да поспи. Щом може да го прави, всички долу ще му завидят.
— Това пък защо?
— Не знам. — Той повдигна нещастно рамене. — Може би е заради теснотията. Но напрежението се засилва и никой не може да заспи. Половината от момчетата не ядат от страх, че няма да им понесе, а някои са опитни пътешественици. Успееш ли да задремеш, някой изкрещява в съня си и те събужда. Може би след два-три дни нещата ще се укротят. Но засега бих предпочел да стоя в яма с разярени кучета, отколкото да се върна долу. Само преди малко имаше две сбивания кой пръв да получи храната си.
Кимнах, като се мъчех да скрия безпокойството си.
— Сигурен съм, че нещата скоро ще се оправят. Първите дни от пътуването винаги са трудни.
Лъжех. Обикновено първите дни са най-добрите, докато пътуването е все още нещо ново и досадата не се е настанила здраво. Кошмарите на Шишко отравяха съня на гвардейците. Опитах се да съм дружелюбен, но всъщност с нетърпение чаках Ридъл да си отиде. Щом той си тръгна, разтърсих Шишко, за да го събудя. Той седна и изплака като стреснато дете.
— Шшш, тихо. Нищо лошо няма. Шишко, чуй ме. Не, млъкни и ме чуй. Важно е. Трябва да спреш музиката си или поне да я направиш по-тиха.
Лицето му се сбърчи като сушена слива от гняв и обида, че съм го събудил така грубо. От малките му кръгли очи се лееха сълзи.
— Не мога! — изплака той. — Ще умра!
Работещите на палубата моряци се обърнаха намръщено към нас. Един измърмори ядосано и направи знак за прогонване на злото. Някъде дълбоко в себе си моряците знаеха какъв е източникът на напрежението им. Шишко подсмърчаше и гледаше начумерено, докато му говорех, но твърдо отхвърляше молбите ми да заглуши песента или да преодолее прилошаването и страха си. Осъзнах напълно силата на дивото му Умение едва когато се опитах да се свържа с принца през какофонията от емоции. Сенч и Предан вероятно бяха подсилили защитните си стени, без дори да го забележат. Връзката с тях бе като да крещиш във виелица.