Мечът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Gideon Crew #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-231-0
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на Гедеон». Краткое содержание книги:
— Направо не е за вярване. Но ако е толкова добър, защо се е прецакал с У?
— Не се е прецакал. Имал е заповед да го убие и да избяга. И го направи. Другите жертви нямаха значение — за него имам предвид.
— Само че не е взел плановете.
— Не е и трябвало да ги вземе — поне тогава. Това е втората фаза. Работи по нея в момента.
— Защо ме преследва?
— Я стига, Гедеон. Поне петима-шестима свидетели са те видели да записваш числата. Не му трябват те — неговата задача е да ликвидира всеки, който ги знае.
Гедеон поклати глава и дръпна предпазливо от пурата.
— Ако го биваше чак толкова, вече щях да съм мъртъв.
— Досега проявяваш невероятна хитрост. Или може би е чист късмет. Въпросът е, че си непредвидим. Заминаваш за Хонконг — това е последното нещо, което би очаквал някой.
— Ти го очакваше.
— Нищо подобно. Обявен си за издирване по всички летища и ни съобщиха за заминаването ти. Когато се върнеш в Щатите, Кимащия жерав ще те чака. Съмнявам се, че ще оцелееш. — Джексън се усмихна, извади едната маслинка от чашата си и я лапна.
— Мерси за вота на доверие. Бих могъл да отбележа, че след като ти съобщих числата, ти също се превръщаш в мишена.
— Не бери грижа за мен.
Гедеон отново дръпна от пурата.
— Всъщност как У е успял да замине с плановете?
— Може да го е обмислял от доста време. Той беше от най-висшите им хора, имал е пълен достъп. Може би секскапанът е бил последната капка, която е преляла чашата.
— Откъде изобщо знаете, че плановете са били у него?
— Получихме разузнавателна информация. Струваше ни скъпо и е абсолютно сигурна.
— Възможно ли е да са го пратили за отвличане на вниманието? Като инсценировка?
— Съмнително.
— Някакви данни за самото оръжие?
— Това е най-страшното. Не знаем дали е усъвършенствана термоядрена бомба, или нещо съвсем ново. Специалностите на учените в Лоп Нор предполагат второто — сред тях няма ядрени физици и експерти по експлозиви, а по металургия, нанотехнологии, кондензирана материя и квантова физика.
— Квантова физика? Значи може да е лазер, миниатюрна черна дупка или даже антиматерия.
— По-умен си, отколкото изглеждаш. Между другото, с какво точно се занимаваш в Лос Аламос?
— Проектирам и тествам високоексплозивни лещи.
— Какво е пък това?
— Секретно е. Достатъчно е да кажем, че става дума за лещи от конвенционални бризантни експлозиви, които се използват за взривяване на ядрени глави.
Тя отпи глътка мартини.
— И как човек се сдобива с опита, нужен за такава работа?
Гедеон сви рамене.
— Ами, в моя случай, просто обичам да взривявам разни неща.
— Коли ли искаш да кажеш? И хора?
— Не. Започнах още като дете. Правех пиротехнически устройства, сам си смесвах барут. Фойерверки, такива неща. Взривявах ги в гората зад нашата къща и взимах на съседските деца по двайсет и пет цента, за да гледат. После всичко това ми влезе в… друга употреба. — Той се прозя.
— Истински ренесансов човек. Ще си поръчаме ли вечеря?
— Прекалено съм уморен, за да ям.
— Уморен ли? Значи да си вземем отделни стаи? — И се усмихна в многозначително.
Гедеон се вгледа в зелените й очи, лъскавата коса, луничавото носле. Видя как вената на гърлото й леко пулсира.
— Не съм чак толкова уморен.
Тя остави една петдесетачка на масата и се изправи.
— Добре. Не бих искала да харча държавни пари за стая, която няма да се използва.
37.
Роджър Марион с въздишка заключи вратата на апартамента си и спусна резето. В Чайнатаун беше оживен четвъртък и Мот Стрийт гъмжеше от народ, чиято нечленоразделна глъчка се процеждаше през затворените зарешетени прозорци, гледащи към противопожарната стълба и улицата.
Той застана неподвижно, за да се съсредоточи, да възстанови центъра на нарушеното си от безспирния градски хаос спокойствие. Затвори очи, потъна в тишината и изпълни комплекса миле шеняо. Движенията му бяха свободни и естествени. Усещаше въртенето на Долното колело — вечното, безкрайно въртене.
Когато приключи с упражненията, отиде в кухнята да си направи чай. Сложи канчето с вода на котлона, свали тежкия железен чайник и кутия бял чай и подреди всичко на плота. Точно преди водата да кипне свали канчето, наля малко вода в чайника, за да го затопли, разклати я и я изля, загреба с лъжица къдравите бели листенца от кутията и ги заля с гореща вода. Занесе чайника и чашата в дневната и завари там непознат, усмихнато застанал насред стаята със скръстени ръце.
— Чай! Колко мило! — каза той на китайски. Носеше безличен костюм, бяла риза и сива рипсена вратовръзка. Лицето му беше гладко и изпънато като коприна, очите му гледаха студено и пусто, движенията му бяха грациозни. Под дрехите Марион видя съвършен екземпляр със стройна атлетична физика.