Мечът на Гедеон

Гърта го възнагради с аналогична сълза.

Качиха се в стаята и тя понечи да извади реквизита си — с известна неохота, забеляза Гедеон, — но докато дърпаше ципа на сака си, той й каза, че никога не е срещал жена като нея и иска да са приятели, да си поговорят още, била толкова забавна и интересна, че вече не можел да си представи да прави с нея такива неща — нещата, които му помагали да забрави, поне мъничко, — защото прекалено много я уважавал.

Попита я за някои нейни по-интересни преживявания и тя — отначало без желание, но после все по-ентусиазирано, стимулирана от любопитството му, — започна да му разказва за работата си. Седяха един до друг на леглото и Гърта говореше. След пет-шест истории най-после стигна до въпросната. Случило се, рече тя, преди около две седмици. Един тип от някаква австралийска фирма я наел за специална работа. Явно китайците били отмъкнали технология от фирмата — Гедеон знаел ли, че Китай от известно време крадял технологии от австралийски компании? — и те искали тя да въвлече един от китайските шефове в компрометираща ситуация, за да си върнат откраднатото. Десет хиляди долара за една вечер!

— Очаквах някакъв китайски гангстер, ама той се оказа дребен и нервен — обясни Гърта. — Нисък като маор. С голям зор успях да измъкна от него какво иска да правя. — Тя се изкиска. — Но като почна… стой та гледай!

Гедеон също се разсмя, отиде до минибара, отвори шишенце шампанско и напълни две чаши.

— Да, беше адски смешно. Държеше се като нетърпелив тийнейджър.

— С какво се занимаваше той? — попита Гедеон.

— Изкара го така, че звучеше много сериозно и мрачно, нещо свързано с електричество. Изобщо не спомена, че всъщност краде технологии от Австралия.

— С електричество ли? — Той отвори второ шишенце.

— Ами, май че тъй рече, електричество… или пък беше електрони. Нещо такова. Намекна, че щяло да промени всичко, Китай щял да завладее света. Бая се напи, нищо не му се разбираше.

— Австралийците, дето са те наели, останаха ли доволни от информацията?

— Тях повече ги интересуваше видеозаписът. Така щели да го накарат да им върне откраднатата технология.

— Каква технология?

Гърта отпи голяма глътка шампанско.

— Не ми казаха. Тайна.

— В неговата стая ли бяхте?

— А, да. Аз изобщо не си взех стая.

— Той имаше ли лаптоп?

Тя замълча за миг и го погледна.

— Не. Защо?

Гедеон осъзна, че прекалено я е притиснал.

— Просто питам. Нали каза, че бил учен — мислех, че откраднатата технология може да е била в стаята.

— Възможно е. Не обърнах внимание. Стаята беше идеално подредена, нямаше почти никакви лични вещи.

Той реши да я притисне още малко.

— Китаецът спомена ли нещо за тайно оръжие?

— Тайно оръжие ли? Не, само дрънкаше, че Китай щял да властва над света, обичайните хвалби. Слушам същите глупости от много китайски бизнесмени. Всичките си мислят, че след десетина-двайсет години Китай ще ни погребе.

— Каза ли нещо друго?

— Почти нищо. Щом свършихме, изведнъж изпадна в параноя, претърси стаята за подслушвателни устройства, беше го шубе да си тръгна. Изтрезня адски бързо. Така изкрейзи, че стана доста страшничко.