Мечът на Гедеон

Онзи остави паспорта.

— Добре, какво има?

Гедеон му отправи враждебен поглед.

— Капитан Лонгбоу?

— Пише го на табелката ми, да. А сега по-добре ми кажете какво има, господине, защото съм много зает, както сам можете да се убедите. — Можеше да се убеди, че Лонгбоу е свикнал да се разправя с бюрократи и длъжностни лица. Костелив орех.

Гедеон извади от джоба си бележник и се консултира с него.

— На седми юни, в дванайсет и двайсет и три през нощта е кацнал самолет на Джапан Еърлайнс. На борда е пътувал Марк У. Бил е проследен да напуска летище „Кенеди“ и таксито му е било изблъскано от пътя в латиноамериканската част на Харлем. Може да сте чели за този случай. Загинаха осем души, сред които господин У.

— Четох.

— Нужен ни е записът от охранителните камери с движението му от кацането до момента, в който се е качил на таксито.

Лонгбоу се вторачи в него.

— Ще трябва да ми покажете някакъв документ.

Гедеон пристъпи напред.

— Имаме заплаха за терористичен атентат, а вие искате да ви покажа някакъв документ?! Дотам ли я докарахме след единайсети септември и две войни?

— Господине, имаме установени правила…

Гедеон се надвеси над него и изкрещя в лицето му като строеви старшина, като го пръскаше със слюнки:

— Правила ли? Документи?! Когато е заложен животът на толкова много хора?!

Изключително рискован подход, който обаче можеше да постигне изключително важна цел. Ако не успееше, щеше да се прецака.

Обаче успя.

— Няма нужда да ми викате — отвърна Лонгбоу, като се отдръпна назад, изведнъж уплашен. — Сигурен съм, че може да го уредим.

— Тогава го уредете! Бързо!

Лонгбоу се потеше, явно паникьосан да не вземе неправилно решение. Гедеон рязко смени тона.

— Вижте, капитан, знам, че искате да постъпите както трябва. Уважавам желанието ви. Когато всичко свърши, ще кажа добра дума за вас на началството. Но разберете, документите отнемат време. А ние просто не разполагаме с време. — Отново се надвеси над бюрото. — Ще ви разкрия нещо. Нямам право, обаче виждам, че може да ви се вярва. След малко ще кацне самолет, с който пътува известен терорист — оставили са копелето да се качи на борда в Лагос. Имаме основания да смятаме, че подготвя терористичен удар тук.

— Господи!

— Да, Господи. Вече и без това много се забавихме, опитваме се да наваксаме. В момента пълним терминала с цивилни агенти, обаче трябва да видя тези записи. Явно има някаква важна връзка.

— Разбирам.

— Може ли да го направим съвсем, ама съвсем дискретно? — попита Гедеон. — Ако подплашим тоя тип или съучастниците му…

Сега вече Лонгбоу беше сто процента на негова страна.

— Веднага. — Капитанът се изправи. — Елате с мен.

Главната зала на охраната се намираше в недрата на летището и изглеждаше внушително — стени, покрити с видеоекрани, и пултове с ултрамодерна техника. Вътре цареше сумрак и тишина. Десетки хора наблюдаваха мониторите — не само кадри от летището, но и от багажните скенери, рентгените, таксиметровите стоянки и хангарите.