Мечът на Гедеон
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Gideon Crew #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-231-0
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мечът на Гедеон». Краткое содержание книги:
— Ще си разделим работата. Ти търси момчето, аз ще търся жената.
— За бога, как да намеря това момче… — Гедеон млъкна, забелязал на екрана нещо друго, нещо, което Джексън и всички останали явно бяха пропуснали.
Агентката вече си обличаше палтото.
— Обади ми се, ако откриеш нещо. Аз също ще ти се обадя.
40.
Небръснатото лице на Том О’Брайън се изхлузи от подпиращата главата му длан и той се стресна. Погледна часовника с премрежени от съня очи: едва минаваше десет. Беше спал на бюрото си няколко часа и краката му бяха изтръпнали. Пак се повтаряше същото — толкова се бе увлякъл в модула за обработка на данни, който програмираше за Питон, че снощи съвсем бе забравил за сън.
Изправи се с пъшкане и заразтрива краката си. Храна: това щеше да го разсъни.
Зареди в плейъра диск на „Сакраментум“ и се помъкна към кухнята. Отмести купчина мръсни съдове, за да си разчисти работно пространство, извади една багета от хартиената опаковка и я разряза по дължина. Бързо си направи сандвич: фъстъчено масло, резенчета банан, фонданови бонбонки. Постави завършителните щрихи с няколко парченца туршия. Залепи двете половини една за друга, пъхна багетата под мишница, извади от хладилника еднолитрова бутилка „Доктор Пепър“ и се насочи обратно към бюрото си.
Присъствието на някакъв мъж в дневната го накара да изхълца от изненада и смайване. Шишето и сандвичът паднаха едновременно и по пода се разхвърчаха бонбони и туршия. После видя, че е Гедеон Крю.
— Стига си правил така! — извика О’Брайън на приятеля си. — Ако умра от инфаркт, кой ще ти реши проблемчето? — Клекна и почна да събира сандвича, като махаше котешките косми от туршията.
— Само не ми казвай, че още ядеш сандвичи с фъстъчено масло и туршия — захили се Гедеон. — Явно нямаш желание да живееш достатъчно дълго, за да се възползваш от пенсионната си осигуровка.
— Не бери грижа за мене. Мен не ме гонят половината куки от Лангли. — О’Брайън се намръщи. — Нямах време да работя по ония числа.
— Защо?
— За разлика от някои хора, аз трябва да си изкарвам прехраната.
— Да бе. На хонорар. Вечният студент. Кога най-после ще си напишеш доктората?
— И да се изправя пред истинския свят?! — О’Брайън отхапа от сандвича и тръгна към бюрото си, следван по петите от Гедеон. — Виж, не е само заради моята работа, а и заради характера на проблема ти. Нали ти казах, това е като рецепта без съставки. Три супени лъжици хикс, петдесет грама игрек и щипка зет. Без съставките не мога да направя нищичко!
— Имам нужда от помощта ти за нещо друго.
— Ще получа ли още една хилядарка?
Без да обърне внимание на въпроса, Гедеон бръкна в джоба си и извади дивиди.
— Това е видеозапис. Искам да го увеличиш и да изчистиш образа.
О’Брайън го взе и лицето му грейна.
— А, лесна работа.
Гедеон посочи плейъра и изстена:
— Преди да започнем, имаш ли нещо против да го спреш това? Тази музика сто процента предизвиква рак.
Приятелят му го погледна с престорен ужас.
— Не харесваш дет метал?!
— Не, даже да е на промоция. — Гедеон потърси с поглед място за сядане, но в малкия невероятно претъпкан офис имаше само един стол, на който вече седеше О’Брайън. — Никога не съм виждал толкова много боклук, наблъскан в толкова малко място. Кога ще поразчистиш тия вехтории?
— Боклук ли? Вехтории? — изсумтя О’Брайън, докато намаляваше звука на плейъра. — Всичко това ми е нужно за работата ми. Например. — Той завъртя стола си, вдигна сиво метално устройство от стар терминал под ЮНИКС с големина на кутия за обувки, сложи го на бюрото, включи го и го свърза с компютъра си.
— Какво е това? — попита Гедеон.
— ВДТ.
— Повтарям: какво е това?
— Виртуално дигитално телекино. Обикновено се използва за преформатиране на различни видове видео. Точно тоя модел обаче е много полезен за криминалистка работа. — Той го включи, натисна няколко бутона на малкия дисплей и зареди дивидито на Гедеон. Докато машината бръмчеше, О’Брайън отхапа грамаден залък от сандвича си и кликна два пъти една икона на десктопа на компютъра. — Стартирам хост приложението на ВДТ.
На екрана се отвори голям прозорец, заобиколен от няколко по-малки с бутони за фина настройка, гама-корекция и манипулиране на образа.
— Къде точно?
— Пусни записа. Ще ти кажа, когато стигнеш до съответния кадър.
О’Брайън кликна върху един от бутоните и на екрана се появи образ.
— Летище — позна той. — Мамка му. Това е запис от охранителна камера.
— И какво от това?
— Качеството им е кофти. И са много компресирани.
Гледаха мълчаливо около минута как разтревоженият азиатец върви през навалицата.