Издирваният

— Аз ще ти дам пари, а ти ще ми дадеш ключ — бавно поясни Ричър. — Нали това ти е бизнесът?

Човекът се мушна зад гишето и откачи ламинирана табелка от стената. На нея с бледо мастило беше изписано едно просто изречение: Управата си запазва правото да отказва обслужване. Табелката беше покрита с миниатюрни парченца гипс, посипали се от дупката, която бе пробил куршумът.

— Хей, не ме ли чу, че разговарям с властите? — подхвърли Ричър. — Много приятелски. Аз съм от добрите.

— Не ща повече неприятности — отсече дебелият мъж.

— За тази нощ си получи порцията — увери го Ричър. — Оттук нататък ще се провежда разследване. Като нищо ще ти се наложи да настаниш десетина агенти за една седмица. Или повече и за по-дълго време. Как ти се струва това на фона на средната ти зимна посещаемост?

Онзи замълча.

— Добре, в такъв случай ще се преместим някъде другаде — въздъхна Ричър.

— Четирийсет долара.

— Двайсет.

— Трийсет.

— Не ставай алчен. Тези хора имат бюджетен лимит. Ако видят нещо, което не им харесва, като нищо ще звъннат на данъчните. Ей така, за кеф.

— Двайсет и пет.

— Дадено — кимна Ричър и извади пачка измачкани банкноти от другия си заден джоб. Отброи двайсет и пет долара — десетачка, две по пет и останалите по един.

— Предплата за една седмица — обяви дебелият мъж.

— Не прекалявай!

— Добре, за две нощувки.

Ричър прибави една двайсетачка и една петачка.

— Искам стая в средата на редицата — рече той. — Без съседи от двете страни.

— Защо?

— Защото обичам усамотението.

Дебелият мъж зарови из някакво чекмедже, от което извади месингов ключ с кожено етикетче. Върху едната му страна имаше поизтрита златна петица, а върху другата — ситно изписани инструкции.

— Ще трябва да се регистрираш — добави той.

— Защо?

— Такъв е законът в Айова.

Ричър се регистрира под името Бил Скаурън — бейзболиста, който седмици преди раждането му беше постигнал феноменален резултат за „Ню Йорк Янкис“ на Световните серии. После взе ключа от ръката на дебелия мъж и тръгна към стаята си.