Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Анонимен път, без име. Но те го знаеха.
Телефонът ѝ отново иззвъня. Беше старши агент Пери. Железния, прекият ѝ началник.
— Открих някои неща за жертвата — обяви той.
— Това е добре, защото онзи от Държавния департамент мълчеше като риба — отвърна Соренсън.
— Мистър Лестър? Аз просто го прескочих. Не че Държавният департамент има кой знае какво да крие. Убитият се оказа търговски аташе. Иначе казано, продавач или търговец, или посредник при разни сделки. На практика това е всичко. Работата му била да облекчава американските износители.
— Къде е служил?
— Не ми казаха. Но в замяна на това споменаха, че говорел арабски. Сама си направи заключенията.
— Как се е озовал в Небраска?
— Никой не знае.
— По работа или на почивка?
— Доколкото знам, не е било по работа. Бил е в платен отпуск между две назначения.
— Знаете ли, че се появиха двама от Отдела за борба с тероризма от Канзас Сити?
— Чух. Може би означава нещо, може би не. Тези хора постоянно търсят повод да се правят на велики. Вероятно защото трябва да оправдават огромния си бюджет.
Соренсън не каза нищо.
— Но и ние имаме бюджет за оправдаване — добави Пери. — Чух, че си осъществила контакт с шофьора.
— Твърди, че са го качили на автостоп. Твърди още, че са стреляли по него, преди да избягат. След по-малко от час ще го видя.
— Това е добре. Арестувай го незабавно. Поводи колкото щеш — убийство, отвличане, кражба на автомобил, превишена скорост… Изобщо каквото се сетиш. Искам го тук веднага, с белезници.
33
Шериф Виктор Гудман направи това, което би направил всеки съвестен служител на закона: измина бавно и внимателно пътя между старата помпена станция и фермата, в която живееше свидетелят — седемнайсет километра на северозапад от града. На отиване караше бавно и оглеждаше банкета от дясната част на платното. Тук-там имаше заледени участъци. Общо взето, теренът беше равен, но настилката беше напукана, с доста бабуни и дупки. Според един от хората му свидетелят карал очукан пикап форд рейнджър. Твърде стар, за да има антиблокираща система, а когато подобни возила не са натоварени, задната им част става доста нестабилна и поднася. Може би се беше случило точно това. Човекът беше тръгнал да се прибира доста късно през нощта и вероятно бе бързал. Едно поднасяне или приплъзване по заледените участъци лесно би довело до напускане на пътя и дори до преобръщане, особено ако гумите попаднеха в коловоз или дупка. По тази причина Гудман прибягна до помощта на подвижния прожектор, закрепен встрани от предното стъкло. Въртеше го бавно и внимателно, стараейки се да осветява максимална част от банкета.
Не откри нищо.
Къщата на свидетеля се оказа повече от скромна. Преди години вероятно бе била център на самостоятелна ферма от 200–300 декара, но днес, след няколко вълни на окрупняване, представляваше просто жилище, дадено под наем или безплатно на селскостопански работник. На места покривът ѝ беше хлътнал. Застинала, безжизнена, тъмна постройка. Гудман слезе от колата и започна да чука и блъска по заключената врата. Подвикна няколко пъти, после се въоръжи с търпение и зачака.
Три минути по-късно на прага се изправи разрошена жена, облечена в пижама. Тази, с която свидетелят живееше на семейни начала. Не, той още не се бил прибрал. Не, нямал навик да скита по нощите. Да, винаги се обаждал, когато се налагало да закъснее. Не, тя нямала никаква представа къде може да бъде.
Гудман се върна в колата и подкара по обратния път към помпената станция. Бавно и внимателно, с включен прожектор. Този път обръщаше по-голямо внимание на левия банкет и оглеждаше замръзналата земя поне на двайсетина метра встрани.
Не забеляза нищо.
В крайна сметка се принуди да обиколи и другите, не толкова преки пътища, подреждайки ги според вероятността изчезналият мъж да е поел по някой от тях. От географска гледна точка неговият район беше съвсем прост. Централните пътища го разделяха на четири квадранта — северозападен, североизточен, югоизточен и югозападен, — всеки от тях в различна степен на икономическо развитие. Възможно беше свидетелят да е тръгнал към дома си по някой от обиколните пътища. Възможно, но малко вероятно. Бензинът беше скъп и едва ли някой бе склонен да навърта допълнителни километри. Нищо не сочеше, че този човек поддържа извънбрачни връзки и че някоя дама очаква посещение в късните часове на нощта. Но Гудман беше съвестен служител на закона и провери дали е така.
Никъде в северозападния квадрант не откри паркиран форд рейнджър. Нито в североизточния. Нито в югозападния.