Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
— В такъв случай ти желая късмет — рече той.
Не помръдна. Просто си седеше на разкривения стол с изопнати крака и увиснали ръце.
— Говоря сериозно — предупреди го Соренсън.
— Те бяха адски неорганизирани, нали?
— Кои те?
— Двамата извършители. Предполагам, че криминолозите са събрали богат материал.
— Кой си ти?
— Искам да кажа, че да задигнеш кола означава, че си отчаян, нали така? Не можеш да разчиташ на лесно отвличане. Може да няма трафик, може да попаднеш на неподходящата жертва и да получиш куршум в лицето.
— Какво искаш да кажеш?
— Те ми се представиха с имената си. Най-вероятно истинските. Не звучаха като предварително избрани псевдоними. И според мен не бяха такива. Защото и всичко друго около тях не изглеждаше подготвено много добре.
— С какви имена ти се представиха?
— Алън Кинг и Дон Маккуин.
— Кинг и Маккуин? На мен ми звучат абсолютно фалшиво.
— Не. Ако бяха измислени, щяха да изберат нещо по-добро. Освен това ми ги казаха най-спокойно, защото ми бяха издали присъдата.
— Какво искаш да кажеш? — повтори въпроса си Соренсън.
— Онзи, който се представи като Алън Кинг, каза, че имал брат, служил в армията — Питър Кинг. Според мен това е добра отправна точка.
— Отправна точка за какво?
— За проследяването им.
— Кой си ти? — отново попита Соренсън.
— Разкажи ми за шефа си.
— Защо?
— Той е амбициозен, нали? Иска да го потупат по рамото. Убеден е, че един арест преди разсъмване ще изглежда много добре. И може би е прав. Действително може да изглежда добре. Но по-добрата тактика в случая е гъвкавостта.
— Преговаряш с мен, така ли?
— Мисля, че няма смисъл да бързаш обратно към Небраска, след като Карън Делфуенсо за последно е била забелязана да пътува в обратна посока. Предполагам, че твоят шеф ще може да разбере това. Отлагането на удовлетворението е хубаво нещо. То е изградило средната класа.
— Технически погледнато, ти оказваш съпротива при арест — предупреди го тя. — Това означава, че мога да те гръмна без никакви неприятни последици.
— Ами давай тогава. Нима си мислиш, че искам да живея вечно?
Тя замълча.
— Ще ти кажа името си — подхвърли Ричър.
— Вече го знам. Написал си го в мотелския регистър. Казваш се Скаурън.
— Ето, виждаш ли? На това му се казва убедителен псевдоним. Веднага го прие като автентичен. През шейсета година Бил Мус Скаурън постига коефициент на успеваемост триста и девет за „Янките“, а следващия сезон подобрява постижението си на триста седемдесет и пет.
— Не се казваш Скаурън, така ли?
— Не. Просто защото не мога да удрям като професионалните питчери във Висшата лига. Но трябва да обърнеш внимание на шейсета година. Най-вече на Световните серии, които се провеждат тогава. „Янките“ се борят за десетата си купа през последните дванайсет години. Побеждават „Пайрътс“ с петдесет на двайсет и седем, постигат коефициент триста трийсет и осем срещу двеста петдесет и шест, правят десет хоумръна срещу четири и два шътаута чрез Уайти Форд. Но въпреки това губят мача.
— Какво общо има бейзболът?
— Той е илюстрация. Той е метафора. Винаги е бил такъв. Поуката е, че винаги можеш да завършиш със загуба, когато си на крачка от победата. Точно това ще направиш и ти, ако ме помъкнеш обратно към Небраска.
Соренсън мълча в продължение на цяла секунда, после наведе дулото на пистолета надолу.
Ричър проследи движението ѝ с очи и си помисли: Готово, вече е в торбата. Или почти е там. Цялата работа отне две минути и двайсет секунди. Разбира се, имаше колебание и гняв, но въпреки това избегнаха скандалите, крясъците или физическия сблъсък. Стана много бързо и безопасно. Защото, макар и способен на тежки поражения, 22-калибровият патрон на Маккуин беше детска играчка в сравнение с 9-милиметровите муниции тип „Парабелум“ на Соренсън.
— Казвам се Ричър — представи се той. — Малкото ми име е Джак. Работил съм дълго време като военен полицай.
— А сега? — попита Соренсън.
— Сега съм безработен.
— Къде живееш?
— Никъде.
— Какво означава това?
— Каквото чуваш. Пътувам от място на място.
— Защо?
— А защо не?
— И наистина ли се придвижваш на автостоп?
— Наистина.
— Защо отиваш във Вирджиния?
— По лични причини.
— Това не е изчерпателен отговор.
— Но е всичко, което мога да ти предложа.
— Искам повече. Нужна ми е подробна информация.
— Отивам във Вирджиния заради жена.
— Която и да е?
— Не, една определена жена.
— Коя?
— Говорих с нея по телефона. Звучеше много приятно. Реших, че не е зле да се срещнем.