Издирваният

— Има ли значение по кой път са поели? По принцип пътуват на юг. Трябва да приемем, че имат предвид точно определена дестинация. Едва ли ще останат в Айова.

— Не съм съгласен — отвърна Ричър.

— Защо?

— Скоро ще се съмне. Ченгетата ще застъпят на смяна в седем или осем сутринта. А онези типове няма как да не са наясно, че номерът на колата им вече е навсякъде. Плюс описание на пътниците и самата кола. Тоест няма как да рискуват. Просто не могат. Затова ще се скрият още преди разсъмване. Някъде тук, в Айова.

— Могат да влязат в Мисури преди разсъмване — подхвърли Соренсън.

— Но няма да го направят. Страхуват се, че тамошната полиция ще ги чака на границата. Щатските ченгета обичат да го правят. За добре дошъл и като предупреждение. С новата заповед за издирване, залепена на арматурното табло.

— Не могат да останат в Айова — възрази Соренсън. — Всъщност не могат да останат никъде. Ако си дават сметка, че номерът на колата е пуснат за издирване навсякъде, вероятно ще са наясно, че сме предупредили и всички съдържатели на мотели.

— Няма да използват мотел. Мисля, че пътуват към място, което си е тяхно. Напуснаха магистралата през точно определен изход. Анонимен и безличен. Аз не бих тръгнал по него. Никой нормален човек не би тръгнал по този път. Става въпрос за един абсолютно анонимен път, без име. Но те го знаеха. Знаеха за отворената бензиностанция, знаеха и за този мотел. Следователно знаеха къде отиват. Няма как да не са използвали маршрута и преди.

— Може би си прав.

— Но може и да греша.

— Кое от двете?

— Не знам.

— Цял ден ли ще се крият?

— Аз бих направил така.

— Но това е рисковано. Ще се превърнат в мишени.

— В мишени да, но без особен риск. Деветдесет минути след като потеглиха от тук, вече ще са незнайно къде в един пустеещ квадрат от тринайсет хиляди квадратни километра. Нима ще тръгнеш да чукаш от врата на врата с надеждата да ти излезе късметът?

— А ти как би го направил?

— Взе ли решение относно ситуацията ми?

— Още не.

— В такъв случай може и да не разбереш как бих го направил.

— Кой си ти?

— Обикновен човек — отвърна Ричър.

— Какъв по-точно?

— Защо ми се обади?

— Опитвам се да разбера що за човек си.

— Какви са заключенията ти досега?

— Нямам такива.

— Аз съм един невинен минувач. Това е всичко. Ето какъв човек съм.

— Всички твърдят, че са невинни.

— Но понякога наистина са такива.

— Стой там и не мърдай — рече Соренсън. — След по-малко от час съм при теб.