Адвокати и престъпници

11

Изправена на носа на елегантния круизер, тип „италианско балето“, Кейт се опиваше от мощта, която пулсираше под краката й. Зад кърмата на 20-метровата моторна яхта оставаше пенлива следа, в която се пречупваха лъчите на слънцето. Движеха се с висока скорост, вятърът развяваше косите й. Свежият морски въздух я опияняваше.

Очите й се преместиха към Чарлс. Стройното му тяло с пъргави мускули беше отпуснато спокойно върху хидрофорните възглавници, белите панталонки за тенис и прилепналата фланелка му отиваха много. Вятърът рошеше прошарената му коса. Изглежда елегантен дори когато спи, помисли си Кейт.

Сякаш усетил погледа й, Чарлс отвори очи. Под тях имаше тъмни торбички, които подчертаваха умората, натрупала се през последните няколко дни.

— Много си добра на руля — похвали я с усмивка той.

— Добра съм и в още много неща — отвърна тя, насочила поглед в сините води пред яхтата.

— На мен ли го казваш! — засмя се Чарлс. — Нали точно заради тези неща съм изтощен като корабокрушенец! — Очите му с одобрение пробягаха по стройната й фигура. — Едно ще ти кажа, Кейт… Без съмнение ще бъдеш най-страхотната губернаторка, която е имал този щат!… — Усмивката му се разшири. — Но ако случайно се откажеш от политическа кариера и избереш морето, тогава по тези земи ще се появи най-красивият морски капитан на всички времена!

— Благодаря, много си скромен — извърна се да го погледне Кейт. — Защо не смееш да вдигнеш летвата още мъничко? Нима няма да съм най-страхотният президент на Щатите, или поне най-красивият адмирал?

— Няма да имаш проблеми, стига наистина да го поискаш — увери я той. — Не забравяй, че ме наричат „създателят на крале“…

— Значи е време да получиш признание и като създател на кралици! — усмихна се закачливо тя.

Той отметна глава и избухна в смях, после стана и пристъпи към нея.

— Почти стигнахме.

Ръцете му легнаха върху раменете й, после се придвижиха надолу и обхванаха голите й гърди. Пръстите нежно погалиха зърната, носът му се отърка в тила й. Задните й части усетиха втвърдяването му под тънката изкуствена материя на банския.

По гърба й пробягаха първите тръпки на желанието.

— Ако продължаваш по този начин, ще забравя всичко, на което си ме учил за навигацията! — предупреди го тя.

— Не ми обръщай внимание. Аз просто си припомням нещо, което бях започнал да чувствам…

— И междувременно ме побъркваш…

— Ето го Шипс Рок — протегна ръка той, сочейки й острите скалисти зъбери, издигащи се в далечината. — По-добре е аз да поема управлението…

Кейт се дръпна встрани, а той направи майсторска маневра и изключи от скорост двигателите.

— Трябва да изчакаме пилот от пристанището — поясни, ръката му описа широк кръг. — Но в общи линии това е… Добре дошла в Истмъс, Каталина…

Беше я предупредил да не очаква някакъв тропически остров, залесен с буйна растителност. Пред очите й се разстилаше вълниста равнина, покрита с ниска, изгоряла от слънцето трева. Бреговата линия беше очертана от стройни палми, пренесени на острова далеч преди тук да се заснеме прочутият филм „Ураган“. С изключение на няколко леки постройки, островчето изглеждаше недокоснато от цивилизацията. Вероятно беше едно от малкото девствени места, останали в Калифорния. Тя въздъхна, кристалният въздух й действаше като приятна упойка.

— Колко е спокойно!

— Надявам се, че ще обикнеш това място.

— Сигурна съм в това — усмихна се тя. — Защото идвам тук с теб…

Черните му очи се заковаха в нейните, лицата им светнаха едновременно, сякаш озарени от пламъците на божествена светлина.

Петнадесет минути по-късно вече бяха завързани здраво за пристан №5. Кейт беше смаяна от бързината, с която Чарлс прибра навигационните уреди по местата им, превръщайки яхтата в плаващо жилище. Беше го наблюдавала при различни обстоятелства, познаваше отлично деловите му качества: в службата, където ръководеше делата на фирмата с лекота и завиден авторитет; на политически събрания и срещи, при които доказваше, че е роден политик и печелеше съмишленици с непринудена убедителност; на делови срещи, при които обезоръжаваше опонентите си със своята магнетична сила. Но тук, в Каталина, тя изведнъж го видя в нова светлина. Сякаш беше станал още по-млад, пълен с желание за живот…

Подчинявайки се на кратките му заповеди, тя шеташе нагоре-надолу из яхтата и скрито се усмихваше на тази нова, неподозирана черта в характера му. Най-накрая доволен, той изключи мощните двигатели. Кейт имаше чувството, че ще припадне от дълбоката тишина, която се възцари наоколо.

Чарлс взе една хавлия и сложи тъмните си очила.

— Хайде! — повелително я изгледа той. — Време е за по един коктейл!

— Не е ли малко рано? — засмя се Кейт. — Часът е едва два следобед!

— Когато си на борда, времето за коктейл настъпва в мига, в който се изключат двигателите — поясни с усмивка той. После отвори хладилника, ловко измъкна тапата на бутилка „Раймон Шардоне“ и напълни две високи чаши. — За нас!

— Наздраве — отвърна Кейт и се чукна с него.

— Я ела тук! — изръмжа той и я притегли към себе си.

Устните им се сляха в пламенна целувка.

Кейт изведнъж изпита чувството, че им е за първи път. Задиша учестено, тялото й потръпна от желание.

С бавни, влудяващо бавни движения, той започна да развързва възела на сутиена й. Меката материя най-сетне падна на палубата. Освободени от оковите си, гърдите й щръкнаха. Възбудените зърна бяха като черни мишени върху розовата плът.

— Луд съм по теб! — прошепна в ухото й той.

Тялото й тръпнеше от желание, но тя все пак си даде сметка, че са на палубата и пред очите на хората от другите яхти, закотвени на пристана. Въздъхна и неволно се отдръпна от него.

Той надникна в очите й и както винаги веднага разбра всичко. Вдигна я на ръце и я понесе надолу, главата й щастливо легна на рамото му.