Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Кейт слушаше по-важните клаузи с неотклонно внимание, а очите й наблюдаваха реакциите на семейството.
Абигейл седеше абсолютно неподвижна, тъмните й очи не изпускаха лицето на Чарлс, ръцете й бяха спокойно отпуснати в скута. Виктория гледаше съпруга си с такова отвращение, че всички присъстващи го усетиха. А самия Реймънд не го свърташе на едно място, пръстите му нервно се преплитаха и разплитаха. Диксън също беше нервен — признак за това беше потрепването на десния му клепач, което Кейт беше забелязвала и преди. Тео беше стиснал устни до побеляване, тялото му беше като заковано за стола.
Чарлс прелисти една страница, прокашля се и продължи. Гласът му беше уверен, както винаги.
Според промяната в предбрачния договор, Джеймс оставяше пет милиона долара в разпореждане на вдовицата си. Лихвите от тази сума тя можеше да ползва веднага, а самия капитал — след две години. Пет милиона долара си беше истинско богатство, но в сравнение със състоянието на Д’Арси изглеждаше нищожно. Чарлс спомена, че общата му стойност надхвърля един милиард долара.
— В допълнение Сандра д’Арси получава в свое владение семейното имение и резиденцията, застроена върху него — прочете Чарлс.
Сандра седеше с наведена глава и чупеше ноктите си. От време на време вдигаше до очите си смачкана книжна салфетка. Кейт неволно се запита дали сълзите на младата вдовица са искрени. Нещо я караше да се съмнява, не беше сигурна, че това красиво момиче действително е обичало мъжа си. Но независимо от всичко, от този миг нататък Сандра се превръщаше в една доста богата вдовица.
Чарлс продължи да чете, а Кейт забеляза погледите, които си размениха Диксън и Тео. Лицето на Тео потъмня още повече, тялото му излезе от вцепенението и започна да се мести върху стола. Очите на Диксън станаха зли.
Напрегнатата тишина в залата стана още по-наситена, когато Чарлс прочете, че е определен за изпълнител на завещанието и главен управител на състоянието на Джеймс, включително всичките му банкови активи, докато синът му — Джеймс д’Арси младши навърши двадесет и пет години. Кейт знаеше, че тези банкови активи се състоят основно от контролния пакет акции на „Д’Арси къмпани“. На присъстващите стана ясно, че Тео е бесен от избора на Чарлс за управител на всичко това. Но Чарлс беше споменал пред Кейт, че и в предишните завещания на Джеймс тази роля е била определена за него — това едва ли представляваше особена изненада за семейството.
В следващия раздел на завещанието изрично се посочваше, че като изпълнител на завещанието и управител на състоянието на Джеймс д’Арси Чарлс Римън автоматически заема и поста председател на управителния съвет на „Д’Арси къмпани“, а също и на фондацията „Д’Арси“. Лицето на Тео видимо пребледня. Той щеше да наследи тези длъжности само в случай, че Чарлс умре или не е в състояние да изпълнява функциите си.
Най-накрая стигнаха до финалните абзаци.
— Това завещание е подписано лично от Джеймс д’Арси в присъствието на трима юристи от „Манинг & Андерсън“, дата 31 януари миналата година.
Тео скочи на крака и напусна стаята.
Лицето на Абигейл се превърна в ледена маска.
— Чарлс, няма да е зле да поговориш с него — с мъка процеди тя.
— И аз ще отида — предложи услугите си Диксън.
Чарлс и Диксън откриха Тео в библиотеката.
— Какво не е наред? — попита Чарлс и внимателно затвори вратата зад гърба си.
— Той лично ми каза, че е променил завещанието си! — отвърна с болка Тео.
— Как така го е променил?
— Джеймс трябваше да посочи Тео за управител на състоянието си — отвърна вместо него Диксън. — И да го назначи за президент на фондацията.
— Можеш ли да си спомниш кога сте говорили по този въпрос? — попита Чарлс и хвърли внимателен поглед към мрачния мъж.
— Няколко пъти го правихме — отвърна Тео.
Гласът му беше толкова тих, че Чарлс се наведе, за да го чува.
— Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Какво точно ти каза Джеймс?
— Каза, че аз ще поема нещата, ако с него се случи нещо непредвидено…
— И е добавил, че нещата вече са уредени, нали? — вметна Диксън.
— Истина ли е това? — попита Чарлс.
— Да. Няколко дни преди смъртта си ми каза, че нещата са уредени.
— На мен не ми е споменавал нищо — поклати глава Чарлс, без да обръща внимание на недоверието, което се появи върху лицето на Диксън. В момента пет пари не даваше за мислите, които се въртят в главата на партньора му. — Диксън, ти направи ли справка със служебния компютър? Възможно е Джеймс да е предал новия документ на някой друг от фирмата, макар че лично аз не вярвам в това… Може би се е свързал с Франклин?